Постинг
29.10.2010 01:59 -
За анонимните и психиатричните пациенти
Почнаха да го посещават блога ми разни анонимни. Лошо няма, всеки е свободен да го прочете и да си остави мнението. Както вече споменах, коментари не трия. Самите анонимни си остават анонимни. Може би не толкова, колкото би им се искало, но все пак "донякъде" анонимни. Започнах да се чудя, защо коментарите им ми звучат толкова познато, когато не познавам авторите им. Дълго време не можех да се сетя. Може би и умората си казва думата.
Понастоящем работя в психиатрията, в "закрито" отделение. Закрито в смисъл, че пациентите в него са под наблюдение и не им е разрешено (или в много тесни граници, в зависимост от състоянието им), да напускат отделението. Причините за това са различни - при наркоманите и тежките алкохолици спирането на дрогата води както до телесни, така и до психически симптоми, изискващи постоянно наблюдение. При пациенти с депресия или психоза обикновено рискът от самоубийство може да стане причина да бъдат лекувани в закрито отделение до подобряване на състоянието им. Срещат се и пациенти, при които съществува опасност да посегнат не на себе си, а на други.
Обратно на разпространеното мнение, болшинството от пациентите постъпват за лечение в отделението по собствена воля. Много малко са тези, които биват държани "под ключ" със съдебно решение, а самото издаване на такова решение съвсем не е дреболия. Така е и редно - всякакво ограничаване на свободата на личността е трудно решение и за него трябва да са налице сериозни основания, затова лекарите само могат да дадат препоръка, а самото решение се взима от съдия, който лично посещава пациента, а продължителността на такова принудително лечение е ограничена. За фиксиране на пациентите или даване на медикаменти против волята им дори в този случай се изисква отделно съдебно решение.
С прости думи - работата в затворено отделение не е особено весела. Поведението на някои пациенти не я прави по-весела. Поне не винаги. Има и изключения.
Преди около месец колегата ми в отделението прие по спешност млада пациентка с остра психоза, предизвикана от употреба на наркотици. След няколко опита да се нахвърли над сестрите, се наложи да я фиксираме, последва съдебно решение за принудително лечение. В първите дни отговорите и на каквито и да е въпроси или на най-невинното "добро утро" се ограничаваха с плюене, опити за хапене и много интересни словосъчетания, като напр. "сланинени п*тки" по адрес на сестрите. Някои от сестрите и колегите се смяха дълго и от сърце на такива свежи лафове, други не го намираха за толкова весело. С много уговаряне и търпение започна да взема лекарствата. Оказа се, че и преди е имала такива епизоди и всеки път психозата е била причинена от употреба на дрога. След като състоянието и се подобри, сама разказа, че всеки път състоянието и се е подобрявало с медикаментозно лечение и без наркотици, но по собствена воля, когато се е чувствала добре, е спирала медикаментите и рано или късно пак си е свивала един джойнт. След изтичане на срока на принудително лечение остана при нас по собствена воля. Но през времето, когато не и беше добре, достатъчно изнерви и сестрите, и някои колеги.
Друг пациент с диагноза "гранично състояние" (т. нар. borderline personality disorder) също беше настанен за принудително лечение и успя досега да изнерви много повече и сестрите, и колегите ми. Редовните му "изпълнения" включваха драскането на простотии по табелките на вратите на лекарските кабинети, мазането на дръжките на вратите ни с паста за зъби. Ако не беше толкова тежко болен и не съществуваше опасност да посегне на живота на свои близки и на собствения си - всъщност детска му работа. Или, както отбеляза една колежка, такива номера би очаквала по-скоро вкъщи от петгодишния си син.
Преди два дни приех пациент с позната шизофрения с влошаване на състоянието. Интересно бе да го изслушам при приема. Разказа надълго и нашироко, как преди 15 години след две безсънни нощи отишъл на лекар, а лекарят му дал направление към психиатрията и как над година го били държали там. Съвсем сериозно каза, че това бил заговор срещу него, защото лекарят, дал му направлението (когото тогава е видял за първи и единствен път) бил в заговор с няколко чиновници от социалните служби, насочен срещу пациентите на друг лекар, а безсънието му било предизвикано от тогавашната му приятелка и шефа и. Също така бе убеден, че преди диагнозата е притежавал лечебни сили, а целта на лечението с невролептични медикаменти е била, тези му сили да бъдат унищожени. Разказа ми и че по цветът на небето в точно определен час преди два дни е разбрал, че е време да постъпи отново за лечение. Излагаше всички тези факти, все едно че са желязна логика и не приемаше абсолютно никакво друго мнение въпреки логични или донякъде подвеждащи въпроси. Е, много от това са типични симптоми на шизофренията, за които човек може да прочете във всеки учебник по психиатрия.
Обикновено избягвам да мисля за болницата в момента, в който си предавам служебния пейджър на администрацията. Може би и затова ми трябваше толкова време да се сетя, на какво (или по-точно на кого) ми напомня поведението на някои (не толкова) анонимни коментатори в блога ми като частност и в блог.бг като цяло.
Оставям на читателя да намери приликите между тях и пациентите ми. И без това достатъчно мислих за работата в свободното ми време.
Понастоящем работя в психиатрията, в "закрито" отделение. Закрито в смисъл, че пациентите в него са под наблюдение и не им е разрешено (или в много тесни граници, в зависимост от състоянието им), да напускат отделението. Причините за това са различни - при наркоманите и тежките алкохолици спирането на дрогата води както до телесни, така и до психически симптоми, изискващи постоянно наблюдение. При пациенти с депресия или психоза обикновено рискът от самоубийство може да стане причина да бъдат лекувани в закрито отделение до подобряване на състоянието им. Срещат се и пациенти, при които съществува опасност да посегнат не на себе си, а на други.
Обратно на разпространеното мнение, болшинството от пациентите постъпват за лечение в отделението по собствена воля. Много малко са тези, които биват държани "под ключ" със съдебно решение, а самото издаване на такова решение съвсем не е дреболия. Така е и редно - всякакво ограничаване на свободата на личността е трудно решение и за него трябва да са налице сериозни основания, затова лекарите само могат да дадат препоръка, а самото решение се взима от съдия, който лично посещава пациента, а продължителността на такова принудително лечение е ограничена. За фиксиране на пациентите или даване на медикаменти против волята им дори в този случай се изисква отделно съдебно решение.
С прости думи - работата в затворено отделение не е особено весела. Поведението на някои пациенти не я прави по-весела. Поне не винаги. Има и изключения.
Преди около месец колегата ми в отделението прие по спешност млада пациентка с остра психоза, предизвикана от употреба на наркотици. След няколко опита да се нахвърли над сестрите, се наложи да я фиксираме, последва съдебно решение за принудително лечение. В първите дни отговорите и на каквито и да е въпроси или на най-невинното "добро утро" се ограничаваха с плюене, опити за хапене и много интересни словосъчетания, като напр. "сланинени п*тки" по адрес на сестрите. Някои от сестрите и колегите се смяха дълго и от сърце на такива свежи лафове, други не го намираха за толкова весело. С много уговаряне и търпение започна да взема лекарствата. Оказа се, че и преди е имала такива епизоди и всеки път психозата е била причинена от употреба на дрога. След като състоянието и се подобри, сама разказа, че всеки път състоянието и се е подобрявало с медикаментозно лечение и без наркотици, но по собствена воля, когато се е чувствала добре, е спирала медикаментите и рано или късно пак си е свивала един джойнт. След изтичане на срока на принудително лечение остана при нас по собствена воля. Но през времето, когато не и беше добре, достатъчно изнерви и сестрите, и някои колеги.
Друг пациент с диагноза "гранично състояние" (т. нар. borderline personality disorder) също беше настанен за принудително лечение и успя досега да изнерви много повече и сестрите, и колегите ми. Редовните му "изпълнения" включваха драскането на простотии по табелките на вратите на лекарските кабинети, мазането на дръжките на вратите ни с паста за зъби. Ако не беше толкова тежко болен и не съществуваше опасност да посегне на живота на свои близки и на собствения си - всъщност детска му работа. Или, както отбеляза една колежка, такива номера би очаквала по-скоро вкъщи от петгодишния си син.
Преди два дни приех пациент с позната шизофрения с влошаване на състоянието. Интересно бе да го изслушам при приема. Разказа надълго и нашироко, как преди 15 години след две безсънни нощи отишъл на лекар, а лекарят му дал направление към психиатрията и как над година го били държали там. Съвсем сериозно каза, че това бил заговор срещу него, защото лекарят, дал му направлението (когото тогава е видял за първи и единствен път) бил в заговор с няколко чиновници от социалните служби, насочен срещу пациентите на друг лекар, а безсънието му било предизвикано от тогавашната му приятелка и шефа и. Също така бе убеден, че преди диагнозата е притежавал лечебни сили, а целта на лечението с невролептични медикаменти е била, тези му сили да бъдат унищожени. Разказа ми и че по цветът на небето в точно определен час преди два дни е разбрал, че е време да постъпи отново за лечение. Излагаше всички тези факти, все едно че са желязна логика и не приемаше абсолютно никакво друго мнение въпреки логични или донякъде подвеждащи въпроси. Е, много от това са типични симптоми на шизофренията, за които човек може да прочете във всеки учебник по психиатрия.
Обикновено избягвам да мисля за болницата в момента, в който си предавам служебния пейджър на администрацията. Може би и затова ми трябваше толкова време да се сетя, на какво (или по-точно на кого) ми напомня поведението на някои (не толкова) анонимни коментатори в блога ми като частност и в блог.бг като цяло.
Оставям на читателя да намери приликите между тях и пациентите ми. И без това достатъчно мислих за работата в свободното ми време.
Блогът - място за виртуалната шизофрени...
Марихуаната ще доведе епидемия от шизофр...
Шизофрения по поръчка?!
Марихуаната ще доведе епидемия от шизофр...
Шизофрения по поръчка?!
За някои хора блога е заместител на ходенето при психоаналитик...
Внимавай, редовното посещение на блог.б,г води до пристрастяване!
цитирайВнимавай, редовното посещение на блог.б,г води до пристрастяване!
ТЕЗИ,ДЕТО ГИ ВИЖДАМЕ И ЧУВАМЕ СА САМО МАРИОНЕТКИ И ТОНКОЛОНКИ НА ТАЙНАТА АНОНИМНА ВЛАСТ!!!
КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА АНОНИМНАТА ВЛАСТ, ДОКТОРЕ!!!...
цитирайКАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА АНОНИМНАТА ВЛАСТ, ДОКТОРЕ!!!...
Къде го чукаш, де се пука...
цитирайНе всички анонимни могат да бъдат сравнявани с пациенти от психиатрична клиника. Чел съм доста стилово издържани коментари с лъхаща от тях интелигентност. Също да не забравяме, че в много от тях може да се намерят и доста истини за това или онова. Просташките са отделно дори някои от тях ме забавляват.
цитирайЛицето съгласен съм с теб. А нещо ме говори, че и кучето също.
Но тук става дума за някои определени анонимници, ако ме разбираш ккво искам да ти кажа.
цитирайНо тук става дума за някои определени анонимници, ако ме разбираш ккво искам да ти кажа.
Защо си избрал такъв псевдоним, или може би естеството на работата ти те е озлобило към света и околните...Не мислиш ли, че професията на хората повече взима, отколкото дава. Малко хора осъзнават каква трайна деформация получават, и приемат живота заключен единствено в границите на служебните очертания...Замислял ли си се по този въпрос?
цитирай
7.
анонимен -
Едина анонимна
01.11.2010 12:54
01.11.2010 12:54
Може ли като анонимна да коменитам ... или може би по-добре първо да си направя рег :) Хареса ми това, което си написал и искам да изразя това. Анонимна съм защото сега случайно попаднах на блога и още не съм решила дали имам регистрация тук. Питам се само защо това да е проблем да изкажа мнението си. :)
цитирайНе е проблем, стига мнението да е добре аргументирано и да не съдържа обиди. Пояснение по въпроса - в коментари 4) и 5). Негативни примери - достатъчно в коментарите към другите ми постинги.
цитирай
9.
анонимен -
Днес имах рекорд
27.12.2010 00:26
27.12.2010 00:26
13 анонимни коментара за 3 часа.
Взимай ги всичките на ускорена шокова терапия.
цитирайВзимай ги всичките на ускорена шокова терапия.
естир , мисбис и всички хаарпаджичета и химтрейлъристи сички копипейстъри, а и раптилианите нали? ;)
цитирай