Разни просветени личности в блог.бг не намират покой, преди да обяснят всичко непонятно за тях със заговори, извънземни, пътуване във времето или психотронни пръдни. Понякога прилагат и теглени от мрежата снимки. Фотографията ми е хоби, така че не ми се налага да зуля (поздрав към пловдивчаните - този глагол ще го помня, докато съм жив!) с лиценз и без лиценз от където ми падне. Поразрових си диска и се оказа, че май съм заобиколен от психотронни генератори, машини на времето и паметници на извънземните:




























Снимките ги правих това лято, а и трите обекта са на не повече от 5км от мястото, където живея. Анонимният простак (или простакеса), според който съзнанието ми се е изтрило от промивки, естествено получава отговор, с каква апаратура ми го промиват. Да ми го промиват, м**ка му. И с промит мозък, пак ще снимам, мотиви има достатъчно.

Всъщност, за мотивите. По-досетливите (или запознатите с фотографията) вече са наясно, че и трите снимки са правени с "рибешко око", т.е. обектив с много голям зрителен ъгъл, но затова - с видимо сферично изкривяване на изображението. Колоните с часовниците в реалността са си прави, но са толкова нашироко, че е нужен ултраширокоъгълен обектив, за да ги хване човек от близо в една снимка. Подредени са шахматно, но благодарение на "рибешкото око" дори и подредбата изглежда малко непривично. Този мотив бе и една от причините да си купя въобще въпросния обектив.

Инсталацията е разположена на входа на "Народната Градина" - един от най-старите паркове в Дюселдорф и е открита през 1987. Дело е на Клаус Ринке, по това време професор в дюселдорфската художествена академия. Няма нищо общо с машини на времето, извънземни или прочие простотии. Официалните туристически пътеводители я описват по този начин: "Подредбата на 23-те часовника с вкопаният в земята 24-ти като часовник-майка ни напомня за собственото ни ежедневие, чието многообразие се променя субективно във възприятието на отделния човек. Тривиални предмети като гарови часовници по този начин се превръщат в инструмент на изкуството." (източник на немски:  тук).

Самата "Народна градина" е не само парк, но и част от историята на Дюселдорф - дори в епохата на Индустриализацията градската управа се е противопоставяла успешно на всякакви опити за застрояване, а собствениците на парцела - задължавани да полагат грижи за нея. Понастоящем "градината" граничи с парка на Дюселдорфския Университет на югоизток, жилищни райони на изток, запад и юг и главната железопътна магистрала в източно направление на север. В "тъмните" индустриални времена паркът става известен като "Зеленият дъх" на Дюселдорф поради централното си разположение и обграждащите го фабрики.

Следи от индустрията се намират от другата страна на улицата, директно срещу часовниците. В сравнение с тях, трите дракона са направо тривиални, но не само изглеждат добре, а и илюстрират достатъчно нагледно и миналото на парка, и индустриалното му наследство. Kомбинацията от ефекта на рибешкото око и паважа в снимката ми хвана окото, а драконите просто си дойдоха на мястото. Включих я в постинга, защото разни безобразни са се наострили по темата и където видят дракон, и се привиждат разни заговори и съмнителна символика. Както са се нахъсили, с удоволствие ги каня да ми гостуват и да направят нещо полезно по въпроса - дюселдорфските дракони ги пребоядисват един-два пъти в годината, комуналните служби биха се зарадвали на евтина работна ръка.

На един друг блогър му се привиждат разни психотронни генератори в Пловдив (вече писах по въпроса). Развесели ме добре и ми напомни за третата снимка. Въпросната пластика се намира на пет минути пеша от дома ми. Стои си така на едно оживено кръстовище, нощем е осветена и като цяло е интересен обект за фотографски експерименти. И аз така си мислих преди  анонимният (или анонимната) да ме просвети в коментара си, че "съзнанието ми се е измило от промивки".

Самата пластика е поставена през 1995 по случай откриването на североизточната тангента на град Нойс и преименуването на булеварда на името на Вили Брандт. С името и паметта на Вили Брандт е свързан и замисъла - според интервю на автора, дадено за местния вестник, U-то символизира както приноса на Вили Брандт към обединението на Германия, така и собственото му минало като кмет на Западен Берлин влиятелен политически пост, по това време сравним с министър-председател на провинция и в по-нататъшната му кариера канцлер на ФРГ (в повечето западни езици, думата за единство и/или обединение започва с U).  За съжаление не ми е останал нито въпросният брой, нито изрезка или копие.

Подобни обекти в района има много - Рурската област е наблизо, а германците са хора, почитащи историята си. Пазят и спомени, и исторически свидетелства за люлката на германската Индустриална революция, а където освен спомените не е останало много, се издигат своеобразни паметници. В продължение на почти два века скалната маса, вадена от мините заедно с въглищата и рудата е трупана на доста впечатляващи хълмове. В Ботроп на отвала на някогашните мини "Ханиел" се издига 60-метров стоманен тетраедър. На отвала на мина "Райнелбе" в Гелзенкирхен "Небесната стълба" доста напомня за Стоунхендж, дори и "украсена" с графити от разни хашлаци. Отвалът "Хоенвард" в Реклингхаузен си има не само скулптури на дракони и "драконов мост", но и впечатляваща огромна пластика, строена по образец на древни обсерватории. Скулптурата, отбелязваща отвала "Райнпройсен" в Дуисбург е с формата на огромна миньорска лампа.

Мога да продължавам списъка достатъчно дълго - подобни произведения на изкуството в Рурската област има достатъчно много и в градовете, и на местата, където по-рано са се намирали мини, коксови батерии, доменни пещи и металургични заводи. Има какво и да се каже, и да се покаже.

Постингът ми обаче е посветен на простаците. Дори и обикновеният еснаф разполага с достатъчно благоразумие и знания и е наясно, че хората на изкуството често виждат нещата различно и ги представят по свой начин. Разбира се, това не е лъжица за всяка уста. На някои им харесва, други нищо не разбират, трети са във възторг, но като цяло културните хора, дори без особено образование, обикновено са възпитани и могат да изразят и негативно мнение по въпроса. Не е нито срамно, нито обидно да кажеш "нищо не разбирам", "не ми харесва", "кич" или нещо подобно.

Простаците са различни - акъл не им стига да си изградят собствено мнение по въпроса, а възпитанието им пречи да се изразят по подобаващ начин. Естествено, трудно е да се понесе такъв тежък духовен недъг. Опитите за компенсиране водят до едно доста разнородно и странно явление - почти всеки простак или простакеса започва да вижда в такива произведения на изкуството мрачни заговори, тъмна символика, опасност за човечеството и какво ли още не. На по-"просветените" на всяка крачка им се привиждат извънземни, масони, илюминати и подобни. Извратената фантазия замества липсващите знания и възпитание, а усещането за малоценност се компенсира с разпространяване на мълвата в най-добрата традиция на таблоидните вестници и партийната пропаганда. За въпросното явление от отдавна има много точно определение - устакярство.

Някои такова устакярство ги дразни. Съществуваше ли възможност да се помогне на безчислените армии простаци, това би било благородна задача. За съжаление, отличителна черта на простащината е и нежеланието да се научи нещо ново и нетърпимостта към мнение, различно от собственана простотия. От гледна точка и на културата, и на здравия разум, смехът е единствената възможна реакция.

Така че, драги простаци, свободни сте да тълкувате произведения на изкуството, търсейки аргументи чрез бъркането в телесен отвор по собствен избор и намирайки там всякакви извънземни екскременти, психотронни пръдни или илюминатски газове. Свободни сте и да ме съжалявате, и да се съмнявате в професията ми, и да се пенявите, че "сам съм нищо не можел сътвори". Обичам ви за всичко това. При веселите ви реакции, още повече се радвам на предстоящите фоторазходки из Рурската област.

P.S. За почитателите на фотографията - към собствените ми снимки нямам кой знае какви претенции. Просто фотографски експерименти, а и съм ги "проявявал" от RAW-формат и обработвал, без да се напрягам особено. Наясно съм, че може и по-добре. Обективът, с който са правени, е Samyang 8mm Fisheye. Горещо го препоръчвам на всеки любител-фотограф. Признавам си - въпросният обектив е първият ми от този вид и ме разврати веднъж и окончателно. Започнах да развивам нездраво увлечение по ултраширокоъгълни обективи в комбинация с нетрадиционни гледни точки.

никога не съм я харесавала, виж драконите са наистина интересни и хубави, а по-важното е, че децата им се радват и си играят по тях.
Металното U, всеки път, като мина покрай него му се чудя, не мога да го разбера и приема. Но аз съм си човек с нормален поглед върху нещата и не го приемам за изкуство.

Хубави снимки. А и поздрав, майна, за глагола "зуля" :-))

Невероятно красиви са и трите снимки :)
Всеки обект си има своето символично значение и смисъл.
Металното U е на практика огромен камертон.При това двоен . Това е универсален вселенски звук или ла на рзбираем език .
Драконите са митични същества ,дошли от звездите и по шумерските плочи - наши създатели или богове .
Часовниците символизират времето , което е в нас и ние в него :)
Четвъртото измерение :))))))))))))
Невероятни символи на вечното :)
Поздравления ,още веднж :)

Снимките са интересни и ми харесват. Навит съм да си купя такъв обектив, обаче на цифров фотоапарат едва ли е възможно да се сложи. Твоят апарат цифров ли е?
А колкото до простаците по принцип си прав. Само бъди по-милостив към тях, и те са хора ;):)

Aпаратът е съвсем нормален цифров Canon EOS500D (в Германия нови филмови фотоапарати в момента се намират почти само за голям и среден формат, т.е. сериозни професионални уреди). Обективът го има за всички разпространени в момента байонети за малък формат и кроп (Nikon, Canon EF-S, Pentax, 4/3, Sony). Единственото "неудобство" е, че няма автоматичен фокус и блендата се настройва на ръка, а самият фотоапарат може да работи само в напълно ръчен режим или в полуавтоматичен само с автоматика на затвора.

.... заряда станция за извънземни летящи чинии?