В началото този постинг ми се стори незабележим. Психотронен генератор в Пловдив, разни предсказания и т.н. Изчетох го със скуката и досадата на полицай, арестувал за Х-ти път добре познат джебчия-рецидивист от Централна Гара и борещ се с полагащата се на събитието бюрокрация.

Както винаги, темата за психотронните генератори се поставя в някакъв интригуващ контекст. В конкретния случай авторът ни внушава, че смъртта на дадена "контактьорка" от инсулт би трябвало да се тълкува в контекста на протестите и срещу строежа на едно от споменатите съоръжения. Привично и скучно. Потърсих материал за въпросната "контактьорка". Оказа се, че е починала на 72 години. За тази възраст нито инсултите, нито фаталните инсулти са рядкост. Всъщност, на такава възраст мнозинството пациенти получават първи инсулт. Слушаме ли автора, естествено инсултът е резултат от приложението на психотронно оръжие.

Тези думи ме разбиха. Сериозно. След толкова време, прекарано в неврологични клиники, винаги си мислех, че инсулти се случват при спиране (по една или друга причина) на кръвоснабдяването към части от мозъка. Нито възрастта на починалата, нито фаталният изход са рядкост, а причините - достатъчно добре проучени. Разлистих още веднъж книгите и бележките от старите лекции. Нито дума за някакви психотронни фактори. Жалко, че авторът се е ограничил само с намека.

За сметка на това на починалата "контактьорка" се отделя достатъчно много внимание в най-добрите традиции на приложната некрофилия. От името на "контактьорката" се описва в най-малки, всяващи смях с абсурда си подробности устройството на въпросните "психотронни генератори". Приложени са и снимки с големината на пощенска марка. Това, което обаче ме разсмя истински, бе името, дадено на едно от въпросните "устройства" от "неведущите" - "РЕНДЕТО". Погледнах снимката. Става.

Пловдивчаните винаги са се славели с добро чувство за хумор. С прякора си "Рендето" заема достойното си място в изкуството наред с прословутия "Петоъгълен Шесто*уй". Това обаче все още не обяснява (поне за мен), защо въпросният постинг е публикуван в категорията "Изкуство".

В този момент се сетих за Йозеф Бойс и прословутата му постановка "Как да обясним картини на мъртъв заек". В нея той се разхожда из картинна галерия, държейки на ръце мъртъв заек, спирайки се пред картините и мърморейки нещо в ухото му, очевидно опитвайки се да му обясни значението им. Самият Бойс обяснява символиката така : "Идеята да обясняваш на животно въплътява тайнството на света и съществуването, което призовава въображението. Дори едно мъртво животно притежава повече интуиция от хората с тяхната закостеняла рационалност".

В постинга авторът никак не стига до нивото на Бойс. Давайки глас на починалата "контакьорка", изведнъж заекът оживява, а читателят е поставен на негово място. Оригиналната постановка е озадачаваща, смущаваща и подтикваща към размисъл. Или нещо неразбираемо, което отминаваме. Многосмислието е умишлено. В постинга за съжаление този момент се губи, а за негова сметка неразбираемо и призоваващо въображението изкуство бива демонизирано по съвсем просташки начин. За съжаление живите хора (в това число и читателите на блог.бг) в мнозинството си притежават не само интуиция, но също така въображение и рационалност.

Крайният резултат е еднозначен. Взимайки предвид, че постингът е публикуван в категорията "изкуство", очевидно пред нас е поредната бездарна халтура. От гледна точка на въображението, интуицията и мисленето, не ни остава друг изход освен да се посмеем.

...да не знаем думата физика от ХХ и ХХІ век...
Та телепатията са я познавали от пр. новата ера и са и казвали "Окото на Озирис", после "Окото на Индра" , сега " Окото на Мохамед"...
Та българите ли са най-тъпия народ,който не знае и не подозира за психотронните,телепатични СРС - та ?...

Ако наистина и извън България има хора, изповядващи същата простотия (т.е. вярата във всякакви психотронни измишльотини) и това може да бъде проследено назад през вековете, то тогава и за България има надежда, защото става ясно, че простотията в края на краищата не е българско изобретение.

...и не ни отива...