Колкото и да ми е противно, че дните стават все по-къси и нощите - студени, есента е любимият ми сезон. Не зная защо, не ми се и мисли. Просто е така. Дори и в меланхоличната нота да снимам последния старт на VLN-шампионата имаше нещо приятно. Още не мислех за предстоящото обратно броене на 150 дни (до началото на следващия сезон) или дългите зимни нощи. Както много съботи преди това, опаковах фототакъмите и се запътих към Ринга. Не подозирах, че ми предстои малка есенна изненада.

Nьrburgring или Burger King?


Юбилейният дизайн "125 години "Дънлоп"" през целия сезон радваше зрителите и фотографите, затова не изпуснах възможността да го снимам в последния му старт:


Спукана гума. Кофти тръпка, особено когато от боксовете те делят почти 5 километра:


Всички автомобили на Black Falcon Racing стартираха със специален дизайн на предния капак в памет Шон Едуардс - един от пилотите на отбора, спечелили 24-те часа  на Нюрбургринг няколко месеца преди това и загинал на 15.10.2013:


Сбогом, Шон!


Един весел трик в спортната фотография - спускането не е толкова стръмно, но лекото завъртане на снимката може да усили динамиката. Разбира се, трикът е измислен от една изтъкната северна фотомекица. Без нея няма оправия :) :


Естествено, за такива трикове се иска малко усет. Тази снимка е завъртяна в противоположна посока в сравнение с предишната и е направена почти на същото място.


Ауди ТТ в двубой с R8:


Билборд сред айфелските гори. Весела работа. Още по-весело е, че рекламата е за състоялия се почти три месеца преди това старт на DTM. Още по-голям майтап е, че билбордът стоеше непромемен пет месеца след това:


Този Опел Манта е същинска легенда и винаги се радвам да го видя. Още повече се радвам, когато успявам да го хвана добре в кадър - адски е бърз!


Един от аварийните екипи. Основната задача на този джип е да изтегля до боксовете аварирали или леко катастрофирали автомобили:


За разлика от "Чероки"-то, което излиза често на пистата, белите Аудита служат като Safety Car и "служебни" автомобили на стюардите и/или дежурния лекар и появата им на пистата не означава нищо добро:


"Най-бързата фрикадела в целия свят" - така Клаус Абелен, притежателят (и пилот) на този тим нарича Поршето си. Тимът също е кръстен подходящо - Frikadelli Racing. Интересен хумор - в "нормалния" си живот Абелен е притежател на месопреработвателна фирма.


Двубой в края на сезона:


"Нормалните" 190Е отдавна са рядкост, състезателните - още по-голяма:


По-късният победител в старта:


Още веднъж R8:


Black Falcon:


И отново култовата Манта:


Не обичам цветовете на RTR (Race Union - Teichmann Racing) и докато не направих тази снимка, не се бях замислял, че ще ми липсват през зимата:


Race must go on:


Още веднъж "шареният" Z4:


"Последен старт за сезона" не означава "по-кротко" и следите от двубои или близки срещи с мантинелите го показват убедително:


Още един с леко поочукан спойлер:


Пет километра до боксовете:


Появата на E-Unit на пистата също не вещае нищо добро - тези автомобили разполагат с пожарогасителни системи, ножици за метал и друго оборудване, подходящо за гасене, охлаждане и отваряне на леко поомачкани консерви на четири колела:


Още веднъж...за последен път:


"Danke Marshals!" - благодарности към целия персонал по пистата. Повечето от постовете са доброволци, а заплащането - минимално или символично. Сигурен съм, че не един и двама са се зарадвали на това BMW.


След толкова много снимки от "Кладенчето" , смених позицията. Малко пипкаво за снимки, но затова пък ефектно:


Леко поочукана Toyota. Не само в България ремонтират по този начин:


Позицията точно след хълма става още по-ефектна, когато в кадър се окаже повече от един автомобил (и още повече - ако единият се опитва да изпревари...за съжаление последното се случва много рядко):


И още веднъж почти същата ситуация:


Към края на състезанието...прах и есенни листа. Не си дадох сметка, каква изразителна атмосфера придават тези детайли на снимките, доокато не "проявих" цялата серия:


Mercedes SLS в дуел с "любимото ми" BMW:


In Your Face:


По-късният победител по време на последната обиколка. Още пет километра до края на сезона:


Магазин за сувенири сред айфелските гори. След малко ще затвори до началото на следващия сезон. Дори вече да имах, си купих още една чаша за кафе:


Този импровизиран пилон от години стои на едно и също място. Туристи от цял свят, посещаващи "Кладенчето" понякога закичват родните си знамена.


Общ вид на "Кладенчето":


Засега - толкова. Няколко месеца почти не ми оставаше време за фотография и обработка на снимки...

Моите деца ще ходят на Formula 1 в Будапеща :)
Ще снимат и ще покажа:Р