Всички знаят, какво е казал шопът, когато за първи път е видял жираф. За блоговия зарзават zelas не зная, виждал ли е такова животно и шоп ли е по произход, но е изпедепцал цяла серия статии в стил "тЪковЪ жЕвотнУ нЕма". Изчете ли ги човек всичките, се пита, въпросното зеле къде е раснало и как живее. Според зелевата философия ги няма не само жирафите, а и много неща, присъстващи в живота на всеки повече или по-малко нормален човек.

Нямало такова нещо като "изкуство". Самата дума според блог-зеленчука произлизала от "изкуствен", а по-точно: "В българския език имаме много подходяща дума за "изкуство" сходна на "изкуствен", тоест нещо което не е естествено, създадено от друг човек". Велико прозрение, няма що. С подобаващо двусмислие и оцапан правопис. Не един и два коментара обръщат внимание на това, че зеленцето май е впрегнало каруцата пред коня, ама пустият зарзават не отбира. Едно си зеле знае, едно си зеле бае.

Какво всъщност означава думата? Тълковни речници има и в мрежата, а когато още нямаше интернет, "Тълковен речник на българския език" се намираше почти във всеки дом. Зеленцето с тълкованието си на думата "изкуство" май е пръднал като кисело зеле през март.

Още по-интересно става, когато човек се разрови за произхода на думата не само в българския език. В немския език и досега битува поговорката "Kunst kommt vom Kцnnen", в превод - изкуството идва от това да можеш. Развитието на немската дума и произходът от въпросния глагол са доказани, а в Duden (най-разпространеният немски тълковен речник) се намират и други значения на думата. Общото е, че всички значения се отнасят до творчество, опит и способности. В българския не е по-различно, когато се говори например за лекарско, архитектурно или инженерно изкуство. На зеленцето му напомнят какво означава думата в сръбския език. Пак не се усеща, колко неподготвен се е изказал.

След великото изказване следва пространно изложение, защо изкуството било заблуда, ненужно, вредно и т.н. Весело словоблудство с дъх на вкиснато зеле. Човекът нямал нужда от изкуство. Интересно. Най-старите известни образци на творчество, което би могло да бъде класифицирано като "изкуство" са отпреди около 75 000 години. Маймуноподобният човек току-що се е превърнал в човекоподобен такъв, вече се появяват първите творения на изкуството. Блог-зеленчукът твърди, че изкуството било един вид религия, заблуда и както създаването му, така и "употребата" му (изразът е на зеленцето, ще се върна към него по-късно) ставали под натиска на обществото. За какъв натиск на обществото над индивида, религия, заблуди или манипулации може да става въпрос при първобитния човек, ми е трудно да си представя. Още по-весело е, че зеленцето само пише за изкуството на първобитните хора. Май пише, без да мисли и от това зарзаватчийският му постинг започва да мирише още по-силно на вкиснато зеле.

Самото зеленце се оказва на по-низш еволюционен стадий и от първобитните хора с твърдението си, че изкуството било ненужно. Да си човек означава повече от личното оцеляване и запазването на вида. За да създават изкуство, очевидно и първобитните хора са се издигнали над голото задоволяване на хранителните и размножителните си нужди. Зеленцето май е запецнало на по-ранен стадий в еволюцията. Толкова ранен, че дори и съвременните чалгаджии не са го достигнали - те поне употребяват чалга като добавка към яденето, пиенето, е*ането и срането.

Апропо, за употребата. Зеленцето все говори за "употреба" на изкуството. Да, "употреба"! Снимки, картини, скулптури, филми и театър гледам, музика слушам, но как да ги "употребя", тази мъдрост досега не ме е споходила. Зеленцето май е се е издигнало до степента на Великия Потребител, чийто ars vivendi е сведен до употребата на всичко, до което се докопа. С мнооого перверзна фантазия бих могъл да си представя Великия Потребител като крайна точка в еволюцията на бесни селяндури или напълно оскотял лумпенпролетариат. Единственият отворен въпрос е, от коя от тези две изходни групи се е пръкнал такъв рядък зеленчук.

За човешките сетива било все едно, музика ли ще долавят, или бръмченето на развален бойлер. Да бе да! Каквито ги пише зеленчукът, май на трибуквения му му е все едно, жена ли оножда, или го бута в празна хралупа. Нейсе, всеки с предпочитанията си.

Изкуството наложено от обществото, заедно с "върховенството" на хората, интересуващи се от изкуство. Такава простотия не бих очаквал и от тройкаджия от Трета сменна вечерна гимазия. В какъв рабфак зеленцето се е научило да чете и пише, ми е още по-мъгляво. Просто не разбира, че няма нищо срамно в това да кажеш "не ми харесва" или "не разбирам". За това нито бият, нито гледат на някого като човек втора ръка. Напълно естествено е и не е никакъв недостатък. Неразбирането и нетърпимостта на зеленцето ми напомнят на средностатистически чалгаджия - за въпросните екземпляри всеки, който не харесва Азис и прочие, е профан, човек втора ръка и т.н.

В заключението към словоблудството си, зеленцето твърди, че изкуството било вредно и тласкало хората да очакват само удоволствия от живота. По какъв начин тази картина, песните на Виктор Хара, стихотворенията на Хосе Марти или снимките на Робърт Капа от испанската гражданска война са вредни за човека и го тласкат единствено и само към търсене на удоволствие, не ми е ясно.

Явно зеленчукът пак бърка изкуството с чалгата или живее в бидон с вкиснато зеле от толкова дълго, че мозъкът му се е размътил от вонята.

Хахахахахахахаах! Блоговият зарзават зелас!!! Хахахахахааха!!! Ще ме умориш бе, човек. :))))))))))