Постинг
22.04.2013 16:05 -
Село без мутри (снимки)
Автор: zlokuche
Категория: Туризъм
Прочетен: 7173 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 22.04.2013 17:26
Прочетен: 7173 Коментари: 7 Гласове:
10
Последна промяна: 22.04.2013 17:26
При толкова много мутри в селото Блог.бг-ария ми засмърдя на неумити крака, потни подмишници, развалени зъби, виетнамски джапанки ароматизатор за автомобил тип "кокос". Крайно време за една разходка до някое село без мутри.
"Селото" всъщност е музей на открито. Намира се в Хаген, провинция Северен Рейн-Вестфалия. Който иска да го посети - до Дортмунд са не повече от 30 километра, входът (както в повечето музеи в околността) струва колкото пакет цигари, а цените на полетите с WizzAir...е, вие си ги знаете.
Най-хубавото на това селце обаче е, че няма мутри. За сметка на това има занаятчии. Всякакви. За разлика от повечето музеи на открито, този не само пресъздава вида на немско село от началото на 20-и век, но и в множеството работилници може да се научи много за типичните за региона занаяти. Постройките са автентични, събирани са от цялата област и са издигнати наново в долината на потока Мекингербах (Mдckingerbach). Има ковачници от всякакъв вид, часовникарски, златарски, бижутерски работилници, четкарска работилница, въжарна и много други. При това е запазено първоначалното предназначение на сградите - въжарната си е останала въжарна, бижутерската и часовникарската работилница са (както е било нормално за времето си) в една къща и т.н. По време на сезона през уикендите човек може да наблюдава майсторите по време на работа.
Като почти всички майстори, и тези са приказливи - обичат не само (например) да блъскат по горещия метал, а и да обясняват на публиката, какво, как и защо правят. А на когото му хареса - почти всички сувенири, които могат да бъдат купени от магазина, са дело на същите тези майстори.
Беше събота, а и още не е сезон, затова повечето работилници бяха притихнали. Нямаше блъскане на ковашки чукове или стържене на шлифовъчни камъни по ахат, нито пък от печатницата се раздаваше тракането на печатарска машина. Нямаше и посетители - идеалното време да се концентрира човек върху форма, цвят и светлина - основните съставки на фотографията.
Както вече казах, нямаше и мутри - идеалното време да снимаш, без да се притесняваш, дали някой селски бакшиш, опиянен от 120 децибела чалга, ще изскочи от завоя с Жигулито. Идеалното време и място за снимки.
Кожарска работилница. Както някога, и тази стои малко извън селото. Иначе мирише. Е, не толкова, колкото селска мутра, но все пак:
Водното колело на кожарната:
В тази къща работят майстор-четкар и фризьорски салон. Четкарят е сляп - през времената преди пълната индустриализация и на най-незначителните занаяти, четкарството и други подобни занаяти в Германия са били типични "занаяти за слепите", тъй като е възможно да бъдат изучени и упражнявани от слепи и хора с увредено зрение. От специализираните училища по-късно се развиват всевъзможни форми на обучение за слепи - от занаяти до интегрирането им в академичното обучение. Но дори и преди това, немалко от тях са живели и работели така (и като майстори-занаятчии са били уважавани в селата си):
Ковашките и всякаквите железарски занаяти са били характерни за региона преди Индустриалната революция, затова им е отделено мнооого голямо място в музея. Цяла "махала" от селото е заета от всякакви видове такива работилници. Ето част от нея:
Над "ковашката махала" се намират дъскорезница, стара хартиена фабричка и (подходящо) печатницата:
Площадът с гостилницата и кметството са в "горното село". Там е и един от любимите ми мотиви - "жълтата къща". Защо само при вида на жълта къща ми идват на ум разни блогери тук? Може би, защото те самите са за една друга жълта къща? %) ;-) Не, просто ми харесва контраста с околността. о не затова съм я снимал от три различни гледни точки. Все още не мога да реша, коя от снимките е най-добрата:
След тези снимки опаковах фототакъмите и изпих на спокойствие едно кафе. Засега - толкова. Ще има и още. Ще покажа и вътрешността на повечето работилници, и още много. Не ми е последната фоторазходка до това място.
Голям кеф е да се разходиш из село без мутри.
"Селото" всъщност е музей на открито. Намира се в Хаген, провинция Северен Рейн-Вестфалия. Който иска да го посети - до Дортмунд са не повече от 30 километра, входът (както в повечето музеи в околността) струва колкото пакет цигари, а цените на полетите с WizzAir...е, вие си ги знаете.
Най-хубавото на това селце обаче е, че няма мутри. За сметка на това има занаятчии. Всякакви. За разлика от повечето музеи на открито, този не само пресъздава вида на немско село от началото на 20-и век, но и в множеството работилници може да се научи много за типичните за региона занаяти. Постройките са автентични, събирани са от цялата област и са издигнати наново в долината на потока Мекингербах (Mдckingerbach). Има ковачници от всякакъв вид, часовникарски, златарски, бижутерски работилници, четкарска работилница, въжарна и много други. При това е запазено първоначалното предназначение на сградите - въжарната си е останала въжарна, бижутерската и часовникарската работилница са (както е било нормално за времето си) в една къща и т.н. По време на сезона през уикендите човек може да наблюдава майсторите по време на работа.
Като почти всички майстори, и тези са приказливи - обичат не само (например) да блъскат по горещия метал, а и да обясняват на публиката, какво, как и защо правят. А на когото му хареса - почти всички сувенири, които могат да бъдат купени от магазина, са дело на същите тези майстори.
Беше събота, а и още не е сезон, затова повечето работилници бяха притихнали. Нямаше блъскане на ковашки чукове или стържене на шлифовъчни камъни по ахат, нито пък от печатницата се раздаваше тракането на печатарска машина. Нямаше и посетители - идеалното време да се концентрира човек върху форма, цвят и светлина - основните съставки на фотографията.
Както вече казах, нямаше и мутри - идеалното време да снимаш, без да се притесняваш, дали някой селски бакшиш, опиянен от 120 децибела чалга, ще изскочи от завоя с Жигулито. Идеалното време и място за снимки.
Кожарска работилница. Както някога, и тази стои малко извън селото. Иначе мирише. Е, не толкова, колкото селска мутра, но все пак:
Водното колело на кожарната:
В тази къща работят майстор-четкар и фризьорски салон. Четкарят е сляп - през времената преди пълната индустриализация и на най-незначителните занаяти, четкарството и други подобни занаяти в Германия са били типични "занаяти за слепите", тъй като е възможно да бъдат изучени и упражнявани от слепи и хора с увредено зрение. От специализираните училища по-късно се развиват всевъзможни форми на обучение за слепи - от занаяти до интегрирането им в академичното обучение. Но дори и преди това, немалко от тях са живели и работели така (и като майстори-занаятчии са били уважавани в селата си):
Ковашките и всякаквите железарски занаяти са били характерни за региона преди Индустриалната революция, затова им е отделено мнооого голямо място в музея. Цяла "махала" от селото е заета от всякакви видове такива работилници. Ето част от нея:
Над "ковашката махала" се намират дъскорезница, стара хартиена фабричка и (подходящо) печатницата:
Площадът с гостилницата и кметството са в "горното село". Там е и един от любимите ми мотиви - "жълтата къща". Защо само при вида на жълта къща ми идват на ум разни блогери тук? Може би, защото те самите са за една друга жълта къща? %) ;-) Не, просто ми харесва контраста с околността. о не затова съм я снимал от три различни гледни точки. Все още не мога да реша, коя от снимките е най-добрата:
След тези снимки опаковах фототакъмите и изпих на спокойствие едно кафе. Засега - толкова. Ще има и още. Ще покажа и вътрешността на повечето работилници, и още много. Не ми е последната фоторазходка до това място.
Голям кеф е да се разходиш из село без мутри.
Макро фотография.....
Нещо повече за Кирлияновата фотография!
Едно американско списание за фотография
Нещо повече за Кирлияновата фотография!
Едно американско списание за фотография
КРАЛ АРТУР, НЕГОВИТЕ САРМАТИ И БЪЛГАРИТЕ
ТУРИСТИ, ПОСЕТЕТЕ СЕЛО ДОЙКИНЦИ!!!
Скот Ритър - Крокус Сити Хол. Руското то...
ТУРИСТИ, ПОСЕТЕТЕ СЕЛО ДОЙКИНЦИ!!!
Скот Ритър - Крокус Сити Хол. Руското то...
1.
axlaxl -
Благодаря, че ми даде възможност да ...
22.04.2013 16:09
22.04.2013 16:09
Благодаря, че ми даде възможност да видя първо аз тези красиви снимки на интересно място:))
цитирайВинаги си добре дошла!
цитирайВсе пак благодаря за подлютяващия подарък, който донесе, съвсем друго нещо си е домашната горчица
цитирайсело!
цитирайНо,ще чакам вътрешността им.Благодаря,за разходката.
цитирай
6.
psih -
:)
23.04.2013 13:05
23.04.2013 13:05
Много хубави снимки, страхотно място. Поздрави.
цитирайВ Баварията. Само руснаците малко се отпускат (показват висок стандарт), но не мутреят.
цитирай