Постинг
18.09.2012 03:59 -
Водният асансьор при Хенрихенбург (много снимки)
Автор: zlokuche
Категория: Туризъм
Прочетен: 7425 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2012 14:54
Прочетен: 7425 Коментари: 13 Гласове:
2
Последна промяна: 18.09.2012 14:54
Дядо ми, бог да го прости, винаги се смееше над простотията с плавателния канал Панчарево-Павлово. Любимата му приказка бе: "Само не разбрах, как искаха да накарат водата да тече отдолу нагоре". Смеех се и аз. Много по-късно научих, че и за това има начини.
От древността до възхода на железопътния транспорт по време на Индустриализацията, хора и стоки в големи количества са били транспортирани по водни пътища - езера, реки (когато са достатъчно големи) и т.н. Където е нямало такива, хората бързо са се научили да прокопават канали или да прекарват кораби през сушата. Примери - Корабният път през Коринтския провлак и Fossa carolina - най-старият предшественик на модерния канал Майн-Дунав. С изобретяването на шлюзовете става възможно, кораби да плават буквално над главите на хората и да преплават почти всякакви възвишения.
При цялата им простота и гениалност, шлюзовете имат един сериозен недостатък - изразходват вода от по-високото от двете нива, които свързват - при "слизане" на кораб шлюзовата камера се пълни с вода от горното ниво, която при процеса изтича в долното. Неприятна подробност, когато горното ниво няма толкова много (или никакви) естествени притоци или нивото в него се поддържа чрез помпи. Даже в разцвета на Индустриализацията такива решения излизат скъпо.
Пред този проблем се изправят и проектантите на плавателния канал Дортмунд-Емс. Участъкът от дортмундското пристанище до Валтроп е на 14 метра по-високо от следващото ниво и няма никакви естествени притоци. Първоначалният план за шлюзова стълба (система от последователни шлюзове, където горните врата на един шлюз са долните на следващия) в местността Хенрихенбург предполага огромни разходи на вода, а с тях - огромни помпени мощности (и разходи) за поддържане на нивото в дортмундското пристанище и прилежащата 14-километрова отсечка. Проектантите решават, вместо стълба, да построят асансьор. Асансьор за кораби.
Принципът на такова съоръжение е прост - между двете нива на канала се разполага пълно с вода корито, което може да се движи вертикално. От двата си края коритото и прилежащите части от канала са затворени с шлюзови врати, правещи възможно влизането и излизането на кораби от коритото на собствен ход.
Това решение има ред предимства пред нормалните шлюзове - коритото се изпълнява по габаритите на очакваните кораби, така че разходите на вода са минимални. В същото време пълното с вода корито тежи (по закона на Архимед) винаги еднакво, независимо дали в него има кораб (или няколко). Последното прави възможно балансирането му с противотежести и с това - минимални разходи на енергия при движението му нагоре или надолу. Или почти без разходи - при качване на кораб нагоре просто коритото се пълни с по-малко количество вода, а при слизане се допълва, така че теглото му да се окаже по-малко или по-голямо от това на противотежестите. Двигатели и предавки в този случай са нужни само за преодоляване на триенето и контрол на движението при потегляне и спиране.
При проектирането на водния асансьор при Хенрихенбург технологията е добре известна и не е нова - от години е в експлоатация Андертънският воден асансьор в Британия, в Белгия и Канада също се проектират или строят такива съоръжения. В случая става въпрос за сдвоени асансьори - по образец на асансьора в Андертън се монтират две корита за кораби, свързани помежду си с хидравлична предавка.
Водният асансьор в Хенрихенбург обаче е с едно корито. Вместо противотежести за балансиране на теглото на коритото бива намерено оригинално техническо решение - самото корито е монтирано върху поплавъци, разположени в пълни с вода шахти. Подемната сила на поплавъците балансира теглото на коритото - 3600 (според други източници - 3100) тона и за преодоляване на триенето и контрол на движението му се оказва напълно достатъчен електромотор с мощност 110 киловата (150 к.с.). Електричеството се генерира в малка електроцентрала непосредствено до асансьора, захранваща едновременно и разположената в същата сграда помпена станция за поддържане на водното ниво в каналната отсечка от Хенрихенбург до Дортмунд.
След тригодишно строителство и половингодишен изпитателен период, водният асансьор при Хенрихенбург бива тържествено открит от Вилхелм II на 11 август 1899. Кайзерът пристига от Мюнстер на борда на катер, който като част от церемонията преминава през асансьора пред многохилядна публика и продължава плаването си до Дортмунд като първият кораб, официално преплавал до началото на канала. Ритуал, подобаващ на едно толкова значително постижение на инженерното изкуство и архитектурата.
Индустрията в Рурската област е във възход и откриването на канала Дортмунд-Емс е последвано от дълги годни непрекъсната експлоатация. Много скоро водният асансьор при Хенрихенбург се оказва "игленото ухо" на водния транспорт между Дортмунд и остатъка от света. През 1914 година в непосредсвена близост бива построен допълнително по-голям шлюз, 1962 - втори воден асансьор и 1989 - втори шлюз, позволяващ преминаването на съвременните стандартизирани речни и канални кораби.
Старият воден асансьор е окончателно спрян от експлоатация през 1969 и Правят се дори планове за пълното му разрушаване, докато през 1979 не преминава в притежание на поземления съюз Вестфален-Липе. След 13-годишна реставрация отваря врати като музей.
Преди близо година посетих въпросния музей. Малко късно, светлината не беше особено добра, а има толкова много за снимане...ако не друго, стана ясно, че ще последват още разходки с фотоапарат. Лошо няма, а входът струва колкото пакет цигари. Няколкостотин (да не са и над хиляда) снимки по-късно, пак не ми е омръзнало и все още има много за снимане. Ето малка част от него:
Някогашната машинна зала. Част от самия воден асансьор се вижда в левия край:
Самата машинна зала е разделена на две части - някогашната помпена станция е реставрирана до състоянието и в началото на миналия век буквално от мозайката на пода до мазилката на тавана:
Модел на водния асансьор. На възрастта на "оригинала" и реставриран заедно с него:
Помпите отблизо. Фундаментът е висок почти до коляно:
Електроразпределителното табло. Малката електроцентрала е захранвала помпената станция и водния асансьор, а от 1914 насам и новопостроеният наблизо шлюз:
За разлика от помпената станция, помещенията на някогашната електроцентрала са преустроени в изложба, посветена както на канала Дортмунд-Емс и водния асансьор, така и на речното и каналното корабоплаване въобще. Изложба, в която всеки би могъл да прекара часове. Най-впечатляващият експонат е модел на машинното отделение на речна баржа с парна машина (за сведущите в техниката - трицилиндрова парна машина с тройно разширение) и всички допълнителни агрегати. По няколко пъти на ден всичко това може дори да бъде видяно в движение:
Поглед през прозореца:
Ето така изглежда цялото съоръжение:
Майтапи с широкоъгълен обектив:
Импозантно, откъдето и го да погледне човек:
Работното място на оператора на шлюзовите врати отблизо:
Архитектурата на Вилхелминската епоха изобилства от орнаменти и украса и водният асансьор не прави изключение. Тук, скулпторът е интерпретирал свободно образа на Фортуна - богинята на късмета, свързвайки в една композиция предназначението на канала Дортмунд-Емс (воден път между Рурската област и Северно море) и царящото по време на строежа оптимистично настроение по отношение на целия проект:
Под коритото. На снимката се виждат шахтите на три от петте поплавъка:
Музейният кораб "Франц-Кристиян" в "долното пристанище" на водния асансьор. Въпреки (а може би точно поради) предназначението си се поддържа напълно пригоден за плаване, а в трюма му е уредена изложба, посветена на живота и работата на поколения речни екипажи:
По-отблизо и с отворена бленда. Падам си по такива експерименти:
Общ вид на изложбата в трюма:
Единственият път към горното пристанище минава през вити стълби във вътрешността на кулите. Тясно е, затова движението е еднопосочно - през едната кула нагоре, през другата - надолу. От нивото на горното пристанище се разкрива тази гледка. Ръждивите шпиндели са част от механизма за контрол на движението на целия асансьор. Задвижват се от електромотор, разположен в "къщичката" на над цялата конструкция.
Разбира се, възможно е и изкачването до самия връх. Гледката потвърждава, че Земята е кръгла:
Не, не съвсем. Просто е снимано с "рибешко око". Майтап бе Уили! Иначе, "нормалната" гледка е тази:
Детайл от задвижващата предавка. По думите на очевидци, грохотът на цялата машинария по-рано се е чувал на километри. За съжаление, това преживяване сега е невъзможно:
Дори един воден асансьор може понякога да ти се озъби в усмивка...гледан през подходящия обектив:
Горното пристанище, гледано от шлюзовия портал. Някога тук корабите търпеливо са чакали ред за преминаване, сега тук е приютена част от музейната колекция кораби:
"Фенол" - последният запазен в Европа речен танкер с парна машина. Понастоящем очаква реставрация:
Речният влекач "Фортуна" е построен през 1909 и над 80 години прекарва почти непрекъснато на вода. За съжаление, една реставрация би унищожила прекалено много от оригинала и би била кощунство по отношение на кораба. Затова е изложен на сушата:
В тъмните времена преди европейското стандартизиране на речните и каналните баржи по габарити и водоизместване, не е било рядкост, кораби, предназначени за плаване по определени водни пътища да бъдат строени по габаритите на най-тесния шлюз. Баржата на снимката е последната запазена в света, строена по "стандарта" на канала Дортмунд-Емс. Както повечето плаващи кораби от музейната колекция, се поддържа в годно за плаване състояние, а трюмът е преустроен (кой би се учудил) в изложбена зала. Преди няколко години с въпросната баржа дори бе предприето успешно няколкомесечно пътуване като "плаваща изложба" по реките и каналите на Германия. Самите изложби тук са тематични и се сменят всеки сезон:
Първият живот на "Церберус" (спуснат на вода през 1930) е този на лоцмански катер в амстердамското пристанище. Вторият - като полицейски и противопожарен катер по канала Дортмунд-Емс. Понастоящем се радва на битието си на музеен кораб. В определени дори вози туристи по няколкочасови маршрути по плавателните канали из района. С преминаване на не един шлюз, разбира се:
"Речна нимфа", още един кораб от музейния флот, предлагащ през лятото мини-круизи за посетителите на музея:
Някогашната магазия на горния пристан. Преустроена в административна сграда, склад и....изложбена зала! Тема на актуалната изложба са стереофотографии на водни пътища и Рурската индустрия:
След толкова изложбени зали и музейни експонати, хелингите предлагат малко разнообразие. Тук всичко е не само реставрирано, но и в активна употреба - катерът под навесите е в реставрация. "Плаващата" част от музейния флот също бива изкарвана тук на сухо за почистване на дъното, боядисване и всякакви други сервизни дейности:
Този подвижен мост първоначално е изграден около 100 километра северно от Хенрихенбург при подстъпите на един от шлюзовете на канала Дортмунд-Емс. При разширяването на въпросния шлюз се оказва препятствие и е закупен от музея и преместен на входа на музейното пристанище. Разбира се, напълно функциониращ. Имах късмет да го видя в действие, за съжаление при един от малкото ми излети без фотоапарат:
Шлюзовият портал от горната страна на водния асансьор. Кулите и шпиловете са може би най-запомнящата се част от цялото съоръжение. Иронията е, че нито статично, нито като механика имат някакво отношение към самия асансьор, а просто служат като портал за шлюзовите врати от двете му страни. От конструктивна гледна точка дори не е било нужно да бъдат изградени като зидани кули. При проектирането просто надделяват символизмът и идеите на Вилхелминската архитектура:
Порталът малко по-отблизо. Шпиловете и барелефите на двата шлюзови портала са били демонтирани през Втората световна война. Може би само късметът ги спасява от претопяване или плячкосване. Монтирани са по местата им чак при реставрацията на водния асансьор през 80-те години на миналия век:
Барелефът отблизо. Пруският орел с монограма "FR" (Fridericus Rex) - своеобразен паметник на Фридрих I - първият крал на Прусия:
Дясната кула на горния шлюзов портал със сигналното табло за чакащите реда си за "спускане" кораби:
Още веднъж шпилът...с детайли от конструкцията на самия асансьор:
И още веднъж, по-"близо". Всъщност, самите шпилове и кълбата не са само украшение. Практическото им предназначение е да служат за гръмоотводи:
Понякога дори солидни телеобективи се оказват полезни при архитектурната фотография:
В целия "шлюзов парк" буквално един до друг са "наредени" два шлюза и два водни асансьора. Единственото действащо съоръжение е новият шлюз, построен през 1989 година. За съжаление, просто няма как да бъде сниман по подходящ начин, затова пък старият шлюз (построен през 1914) е просто красив. Понастоящем през шлюзовата камера преминава пешеходна алея, а подстъпите към долният портал са преустроени като марина:
Новият воден асансьор. В експлоатация от 1962 до 2005 година. Принципът (корито върху поплавъци) е същият, конструктивните детайли отразяват както естетиката на функционалната архитектура на 60-те години, така и напредъкът в технологиите. Понастоящем, местни инициативи се борят за запазването му не само като паметник на индустриалната култура, а и като действащо съоръжение:
За финал, една снимка, която съм показвал неведнъж. От нея започна всичко:
На всички, харесали снимките - благодаря. Повече информация за музея (на немски) - тук. Ще спомена само, че входът е по-евтин от пакет цигари, а от дортмундското летище с обществен транспорт се стига до Валтроп за около час. А това е само едно от многото места в Рурската област, които си струват пътуването.
П.П. С нетърпение очаквам минусчетата на една определена пасмина бездарни простаци и простакеси, неспособни не само да направят качествена снимка, а и да я представят по подходящ начин.
От древността до възхода на железопътния транспорт по време на Индустриализацията, хора и стоки в големи количества са били транспортирани по водни пътища - езера, реки (когато са достатъчно големи) и т.н. Където е нямало такива, хората бързо са се научили да прокопават канали или да прекарват кораби през сушата. Примери - Корабният път през Коринтския провлак и Fossa carolina - най-старият предшественик на модерния канал Майн-Дунав. С изобретяването на шлюзовете става възможно, кораби да плават буквално над главите на хората и да преплават почти всякакви възвишения.
При цялата им простота и гениалност, шлюзовете имат един сериозен недостатък - изразходват вода от по-високото от двете нива, които свързват - при "слизане" на кораб шлюзовата камера се пълни с вода от горното ниво, която при процеса изтича в долното. Неприятна подробност, когато горното ниво няма толкова много (или никакви) естествени притоци или нивото в него се поддържа чрез помпи. Даже в разцвета на Индустриализацията такива решения излизат скъпо.
Пред този проблем се изправят и проектантите на плавателния канал Дортмунд-Емс. Участъкът от дортмундското пристанище до Валтроп е на 14 метра по-високо от следващото ниво и няма никакви естествени притоци. Първоначалният план за шлюзова стълба (система от последователни шлюзове, където горните врата на един шлюз са долните на следващия) в местността Хенрихенбург предполага огромни разходи на вода, а с тях - огромни помпени мощности (и разходи) за поддържане на нивото в дортмундското пристанище и прилежащата 14-километрова отсечка. Проектантите решават, вместо стълба, да построят асансьор. Асансьор за кораби.
Принципът на такова съоръжение е прост - между двете нива на канала се разполага пълно с вода корито, което може да се движи вертикално. От двата си края коритото и прилежащите части от канала са затворени с шлюзови врати, правещи възможно влизането и излизането на кораби от коритото на собствен ход.
Това решение има ред предимства пред нормалните шлюзове - коритото се изпълнява по габаритите на очакваните кораби, така че разходите на вода са минимални. В същото време пълното с вода корито тежи (по закона на Архимед) винаги еднакво, независимо дали в него има кораб (или няколко). Последното прави възможно балансирането му с противотежести и с това - минимални разходи на енергия при движението му нагоре или надолу. Или почти без разходи - при качване на кораб нагоре просто коритото се пълни с по-малко количество вода, а при слизане се допълва, така че теглото му да се окаже по-малко или по-голямо от това на противотежестите. Двигатели и предавки в този случай са нужни само за преодоляване на триенето и контрол на движението при потегляне и спиране.
При проектирането на водния асансьор при Хенрихенбург технологията е добре известна и не е нова - от години е в експлоатация Андертънският воден асансьор в Британия, в Белгия и Канада също се проектират или строят такива съоръжения. В случая става въпрос за сдвоени асансьори - по образец на асансьора в Андертън се монтират две корита за кораби, свързани помежду си с хидравлична предавка.
Водният асансьор в Хенрихенбург обаче е с едно корито. Вместо противотежести за балансиране на теглото на коритото бива намерено оригинално техническо решение - самото корито е монтирано върху поплавъци, разположени в пълни с вода шахти. Подемната сила на поплавъците балансира теглото на коритото - 3600 (според други източници - 3100) тона и за преодоляване на триенето и контрол на движението му се оказва напълно достатъчен електромотор с мощност 110 киловата (150 к.с.). Електричеството се генерира в малка електроцентрала непосредствено до асансьора, захранваща едновременно и разположената в същата сграда помпена станция за поддържане на водното ниво в каналната отсечка от Хенрихенбург до Дортмунд.
След тригодишно строителство и половингодишен изпитателен период, водният асансьор при Хенрихенбург бива тържествено открит от Вилхелм II на 11 август 1899. Кайзерът пристига от Мюнстер на борда на катер, който като част от церемонията преминава през асансьора пред многохилядна публика и продължава плаването си до Дортмунд като първият кораб, официално преплавал до началото на канала. Ритуал, подобаващ на едно толкова значително постижение на инженерното изкуство и архитектурата.
Индустрията в Рурската област е във възход и откриването на канала Дортмунд-Емс е последвано от дълги годни непрекъсната експлоатация. Много скоро водният асансьор при Хенрихенбург се оказва "игленото ухо" на водния транспорт между Дортмунд и остатъка от света. През 1914 година в непосредсвена близост бива построен допълнително по-голям шлюз, 1962 - втори воден асансьор и 1989 - втори шлюз, позволяващ преминаването на съвременните стандартизирани речни и канални кораби.
Старият воден асансьор е окончателно спрян от експлоатация през 1969 и Правят се дори планове за пълното му разрушаване, докато през 1979 не преминава в притежание на поземления съюз Вестфален-Липе. След 13-годишна реставрация отваря врати като музей.
Преди близо година посетих въпросния музей. Малко късно, светлината не беше особено добра, а има толкова много за снимане...ако не друго, стана ясно, че ще последват още разходки с фотоапарат. Лошо няма, а входът струва колкото пакет цигари. Няколкостотин (да не са и над хиляда) снимки по-късно, пак не ми е омръзнало и все още има много за снимане. Ето малка част от него:
Някогашната машинна зала. Част от самия воден асансьор се вижда в левия край:
Самата машинна зала е разделена на две части - някогашната помпена станция е реставрирана до състоянието и в началото на миналия век буквално от мозайката на пода до мазилката на тавана:
Модел на водния асансьор. На възрастта на "оригинала" и реставриран заедно с него:
Помпите отблизо. Фундаментът е висок почти до коляно:
Електроразпределителното табло. Малката електроцентрала е захранвала помпената станция и водния асансьор, а от 1914 насам и новопостроеният наблизо шлюз:
За разлика от помпената станция, помещенията на някогашната електроцентрала са преустроени в изложба, посветена както на канала Дортмунд-Емс и водния асансьор, така и на речното и каналното корабоплаване въобще. Изложба, в която всеки би могъл да прекара часове. Най-впечатляващият експонат е модел на машинното отделение на речна баржа с парна машина (за сведущите в техниката - трицилиндрова парна машина с тройно разширение) и всички допълнителни агрегати. По няколко пъти на ден всичко това може дори да бъде видяно в движение:
Поглед през прозореца:
Ето така изглежда цялото съоръжение:
Майтапи с широкоъгълен обектив:
Импозантно, откъдето и го да погледне човек:
Работното място на оператора на шлюзовите врати отблизо:
Архитектурата на Вилхелминската епоха изобилства от орнаменти и украса и водният асансьор не прави изключение. Тук, скулпторът е интерпретирал свободно образа на Фортуна - богинята на късмета, свързвайки в една композиция предназначението на канала Дортмунд-Емс (воден път между Рурската област и Северно море) и царящото по време на строежа оптимистично настроение по отношение на целия проект:
Под коритото. На снимката се виждат шахтите на три от петте поплавъка:
Музейният кораб "Франц-Кристиян" в "долното пристанище" на водния асансьор. Въпреки (а може би точно поради) предназначението си се поддържа напълно пригоден за плаване, а в трюма му е уредена изложба, посветена на живота и работата на поколения речни екипажи:
По-отблизо и с отворена бленда. Падам си по такива експерименти:
Общ вид на изложбата в трюма:
Единственият път към горното пристанище минава през вити стълби във вътрешността на кулите. Тясно е, затова движението е еднопосочно - през едната кула нагоре, през другата - надолу. От нивото на горното пристанище се разкрива тази гледка. Ръждивите шпиндели са част от механизма за контрол на движението на целия асансьор. Задвижват се от електромотор, разположен в "къщичката" на над цялата конструкция.
Разбира се, възможно е и изкачването до самия връх. Гледката потвърждава, че Земята е кръгла:
Не, не съвсем. Просто е снимано с "рибешко око". Майтап бе Уили! Иначе, "нормалната" гледка е тази:
Детайл от задвижващата предавка. По думите на очевидци, грохотът на цялата машинария по-рано се е чувал на километри. За съжаление, това преживяване сега е невъзможно:
Дори един воден асансьор може понякога да ти се озъби в усмивка...гледан през подходящия обектив:
Горното пристанище, гледано от шлюзовия портал. Някога тук корабите търпеливо са чакали ред за преминаване, сега тук е приютена част от музейната колекция кораби:
"Фенол" - последният запазен в Европа речен танкер с парна машина. Понастоящем очаква реставрация:
Речният влекач "Фортуна" е построен през 1909 и над 80 години прекарва почти непрекъснато на вода. За съжаление, една реставрация би унищожила прекалено много от оригинала и би била кощунство по отношение на кораба. Затова е изложен на сушата:
В тъмните времена преди европейското стандартизиране на речните и каналните баржи по габарити и водоизместване, не е било рядкост, кораби, предназначени за плаване по определени водни пътища да бъдат строени по габаритите на най-тесния шлюз. Баржата на снимката е последната запазена в света, строена по "стандарта" на канала Дортмунд-Емс. Както повечето плаващи кораби от музейната колекция, се поддържа в годно за плаване състояние, а трюмът е преустроен (кой би се учудил) в изложбена зала. Преди няколко години с въпросната баржа дори бе предприето успешно няколкомесечно пътуване като "плаваща изложба" по реките и каналите на Германия. Самите изложби тук са тематични и се сменят всеки сезон:
Първият живот на "Церберус" (спуснат на вода през 1930) е този на лоцмански катер в амстердамското пристанище. Вторият - като полицейски и противопожарен катер по канала Дортмунд-Емс. Понастоящем се радва на битието си на музеен кораб. В определени дори вози туристи по няколкочасови маршрути по плавателните канали из района. С преминаване на не един шлюз, разбира се:
"Речна нимфа", още един кораб от музейния флот, предлагащ през лятото мини-круизи за посетителите на музея:
Някогашната магазия на горния пристан. Преустроена в административна сграда, склад и....изложбена зала! Тема на актуалната изложба са стереофотографии на водни пътища и Рурската индустрия:
След толкова изложбени зали и музейни експонати, хелингите предлагат малко разнообразие. Тук всичко е не само реставрирано, но и в активна употреба - катерът под навесите е в реставрация. "Плаващата" част от музейния флот също бива изкарвана тук на сухо за почистване на дъното, боядисване и всякакви други сервизни дейности:
Този подвижен мост първоначално е изграден около 100 километра северно от Хенрихенбург при подстъпите на един от шлюзовете на канала Дортмунд-Емс. При разширяването на въпросния шлюз се оказва препятствие и е закупен от музея и преместен на входа на музейното пристанище. Разбира се, напълно функциониращ. Имах късмет да го видя в действие, за съжаление при един от малкото ми излети без фотоапарат:
Шлюзовият портал от горната страна на водния асансьор. Кулите и шпиловете са може би най-запомнящата се част от цялото съоръжение. Иронията е, че нито статично, нито като механика имат някакво отношение към самия асансьор, а просто служат като портал за шлюзовите врати от двете му страни. От конструктивна гледна точка дори не е било нужно да бъдат изградени като зидани кули. При проектирането просто надделяват символизмът и идеите на Вилхелминската архитектура:
Порталът малко по-отблизо. Шпиловете и барелефите на двата шлюзови портала са били демонтирани през Втората световна война. Може би само късметът ги спасява от претопяване или плячкосване. Монтирани са по местата им чак при реставрацията на водния асансьор през 80-те години на миналия век:
Барелефът отблизо. Пруският орел с монограма "FR" (Fridericus Rex) - своеобразен паметник на Фридрих I - първият крал на Прусия:
Дясната кула на горния шлюзов портал със сигналното табло за чакащите реда си за "спускане" кораби:
Още веднъж шпилът...с детайли от конструкцията на самия асансьор:
И още веднъж, по-"близо". Всъщност, самите шпилове и кълбата не са само украшение. Практическото им предназначение е да служат за гръмоотводи:
Понякога дори солидни телеобективи се оказват полезни при архитектурната фотография:
В целия "шлюзов парк" буквално един до друг са "наредени" два шлюза и два водни асансьора. Единственото действащо съоръжение е новият шлюз, построен през 1989 година. За съжаление, просто няма как да бъде сниман по подходящ начин, затова пък старият шлюз (построен през 1914) е просто красив. Понастоящем през шлюзовата камера преминава пешеходна алея, а подстъпите към долният портал са преустроени като марина:
Новият воден асансьор. В експлоатация от 1962 до 2005 година. Принципът (корито върху поплавъци) е същият, конструктивните детайли отразяват както естетиката на функционалната архитектура на 60-те години, така и напредъкът в технологиите. Понастоящем, местни инициативи се борят за запазването му не само като паметник на индустриалната култура, а и като действащо съоръжение:
За финал, една снимка, която съм показвал неведнъж. От нея започна всичко:
На всички, харесали снимките - благодаря. Повече информация за музея (на немски) - тук. Ще спомена само, че входът е по-евтин от пакет цигари, а от дортмундското летище с обществен транспорт се стига до Валтроп за около час. А това е само едно от многото места в Рурската област, които си струват пътуването.
П.П. С нетърпение очаквам минусчетата на една определена пасмина бездарни простаци и простакеси, неспособни не само да направят качествена снимка, а и да я представят по подходящ начин.
Тагове:
Очаквам да го видя на живо.
цитирай
2.
анонимен -
Злокуче, за съжаление май си сбъркал блог-а и държавата
18.09.2012 14:37
18.09.2012 14:37
Злокуче, много добре е описан музея, но за съжаление такъв материал не е за България защото тука са малко хората които биха го оценили. Да не забравяме че сме в БГ, и за съжаление тука се търси всичко което е на нивото на чалга културата и би седяло добре във Facebook.
Българина за съжаление вече не е нищо повече освен една комплексирана кокошка, която прави всичко само и само да се покаже какъв не е. Пищи че няма пари, а след това ходи на Халкидики и по-разни ми ти там екзотични острови, на AllInclusive туризъм, и понеже всичко е уж на аванта, веднага си изкарва репертоара простотии и свинщини. И това всичко само и само за едни 10 снимки във социалната мрежа.
А къде остана културата, къде е духовното на българина?
П.С. До всички които биха сложили минус, замислете се преди това дали не спадате към гореописаната група, и ако да....по-добре отидете да си кудкудякате във вашия виртуален свят, показвайки какви всъщност не сте.
цитирайБългарина за съжаление вече не е нищо повече освен една комплексирана кокошка, която прави всичко само и само да се покаже какъв не е. Пищи че няма пари, а след това ходи на Халкидики и по-разни ми ти там екзотични острови, на AllInclusive туризъм, и понеже всичко е уж на аванта, веднага си изкарва репертоара простотии и свинщини. И това всичко само и само за едни 10 снимки във социалната мрежа.
А къде остана културата, къде е духовното на българина?
П.С. До всички които биха сложили минус, замислете се преди това дали не спадате към гореописаната група, и ако да....по-добре отидете да си кудкудякате във вашия виртуален свят, показвайки какви всъщност не сте.
3.
анонимен -
Прав е преждекоментиралият!
18.09.2012 16:41
18.09.2012 16:41
Този постинг не е за тая клоака, наречена блог.бг! Няма интрига, не плюеш по никого, значи няма да предизвика интерес...
цитирайНа когото му харесва - ще го намери и ще го прочете. Останалите са ми през определени части на мъжката анатомия с простотията си.
цитирай
5.
анонимен -
ЕВАЛА:)))))
18.09.2012 23:19
18.09.2012 23:19
ЕВАЛА:)))))
цитирайТова няма да направи поста по-интересен.Този пост не е за масова употреба, а за "ценители" бих казала.
На мен ми беше интересно, защото напоследък разглеждах "подобни" в широкия смисъл съоръжения, които не биха били интересни за много хора.
Има едни язовири над Капрун в Алпите, които са наистина грандиозни съоръжения, направени с много мисъл и размах. Отначало не разбрах за какво ни заведоха там, ходила съм по язовирни стени и в България - примерно язовир "Кърджали" и не го намирам за много впечатлявaщо занимание. Обаче, след като в музейчето при язовирите в Капрун, гледах един филм за построяването им, разбрах какво огромно нещо наистина са успели да построят. След това гледах на язовирите по нов начин. :)
А друго съоръжение, което гледах наскоро беше хидроелектроцентралата "Железни врата", която е обща собственост на Румъния и Сърбия и там се влиза с "открит лист" едва ли не и не дават да се снима. При преминаването на корабите се използва принципа на скачените съдове, за да се изравни нивото и това отнема около час. Точно като бяхме там мина и един кораб и туристите от палубата свободно си щракаха залата с турбините, където бяхме ние в момента и ни беше забранено да снимаме. Ега ти логиката - за онези преминаващите може, а за тези, разглеждащите - не. Майтап! :)
цитирайНа мен ми беше интересно, защото напоследък разглеждах "подобни" в широкия смисъл съоръжения, които не биха били интересни за много хора.
Има едни язовири над Капрун в Алпите, които са наистина грандиозни съоръжения, направени с много мисъл и размах. Отначало не разбрах за какво ни заведоха там, ходила съм по язовирни стени и в България - примерно язовир "Кърджали" и не го намирам за много впечатлявaщо занимание. Обаче, след като в музейчето при язовирите в Капрун, гледах един филм за построяването им, разбрах какво огромно нещо наистина са успели да построят. След това гледах на язовирите по нов начин. :)
А друго съоръжение, което гледах наскоро беше хидроелектроцентралата "Железни врата", която е обща собственост на Румъния и Сърбия и там се влиза с "открит лист" едва ли не и не дават да се снима. При преминаването на корабите се използва принципа на скачените съдове, за да се изравни нивото и това отнема около час. Точно като бяхме там мина и един кораб и туристите от палубата свободно си щракаха залата с турбините, където бяхме ние в момента и ни беше забранено да снимаме. Ега ти логиката - за онези преминаващите може, а за тези, разглеждащите - не. Майтап! :)
7.
анонимен -
Масово ще предизвика интерес за ...
19.09.2012 11:43
19.09.2012 11:43
Масово ще предизвика интерес за всичките профили на лудис...понеже снимките са професионални. А професионалните снимки побъркват лудка:))) Ще събере целия екип от профили и ще гласува, гласува, гласува....:))))
цитирай
8.
анонимен -
zlokuche,
19.09.2012 16:52
19.09.2012 16:52
Наистина постингът ти е за ограничен кръг читатели.
Подробно си разказал за водния асансьор, а снимките илюстрират отлично текста.
Техническите подробности не биха могли да бъдат интересни за всекиго. Ти сам знаеш и затова не очакваш стълпотворение от посетители.)
Буди недоумение обаче виртуалната ти дружба с недоразумението alllyalllyallly.
Качествените хора отдавна не влизат в нейния блог. Забележи, тук всички коментари са по темата, с изключение на нейния.
Нямам намерение да давам съвети, само едно блогово намигане до теб. Всеки може да сгреши, но може и да се поправи.)
цитирайПодробно си разказал за водния асансьор, а снимките илюстрират отлично текста.
Техническите подробности не биха могли да бъдат интересни за всекиго. Ти сам знаеш и затова не очакваш стълпотворение от посетители.)
Буди недоумение обаче виртуалната ти дружба с недоразумението alllyalllyallly.
Качествените хора отдавна не влизат в нейния блог. Забележи, тук всички коментари са по темата, с изключение на нейния.
Нямам намерение да давам съвети, само едно блогово намигане до теб. Всеки може да сгреши, но може и да се поправи.)
9.
анонимен -
ан. 8 Започни отначало логнат:)...
19.09.2012 19:07
19.09.2012 19:07
ан.8 Започни отначало логнат:))
В блога ми пише, който аз оставя да пише и анчовците не са от тези, които ще допусна да въртят интрижки!
Явно си доста запознат с блога ми, но подозирам, че не си смел, да се изкажеш явно...днес Бееекс се опита да направи подобна интрига с турбоч...да не си му брат или 1:1?:)))
цитирайВ блога ми пише, който аз оставя да пише и анчовците не са от тези, които ще допусна да въртят интрижки!
Явно си доста запознат с блога ми, но подозирам, че не си смел, да се изкажеш явно...днес Бееекс се опита да направи подобна интрига с турбоч...да не си му брат или 1:1?:)))
10.
анонимен -
Куре ... май не си добре ...
19.09.2012 20:26
19.09.2012 20:26
Куре ... май не си добре ...
цитирайАн8: Както вече казах - комуто му е интересно, ще го прочете. Публикуван е в подходящата категория и с какво този постинг е по-различен от всякакви постинги за екскурзии по разни живописни алпийски курорти, екзотични острови и т.н., не ми е ясно.
Кръгът читатели не е чак толкова ограничен - полетите до Дортмунд са евтини, колко се говори на български в самолетите, всеки знае. Нищо не може да ме убеди, че всички пътуващи до Дортмунд българи в Германия са затрупани от работа и т.н., че да нямат никакво време да се разходят из района. Освен това, в постинга го казах - входът при повечето музеи в областта струва колкото пакет цигари (от евтините). Всякакви конструктивни подробности и прочие, които съм споменал, по мое време се изучаваха по физика в 8-ми клас.
Всичко опира до желанието човек да се огледа, къде е попаднал и да научи нещо ново. В края на краищата дори и Рурската област е нещо повече от някогашна индустрия и дортмундска бира. Прочети отново втория коментар.
С кого в какви отношения да съм, решавам аз, а коментарът на Али си е точно по темата - разните минуси го потвърждават. Знам, кой стои зад въпросните никове, разписали се с дежурния минус.
@Али: още веднъж: снимките ми не са професионални. Просто за разлика от някои професионалигли и професионалигльовци тук, имам по-различно отношение и към фотографията като цяло, и към собствените си снимки.
цитирайКръгът читатели не е чак толкова ограничен - полетите до Дортмунд са евтини, колко се говори на български в самолетите, всеки знае. Нищо не може да ме убеди, че всички пътуващи до Дортмунд българи в Германия са затрупани от работа и т.н., че да нямат никакво време да се разходят из района. Освен това, в постинга го казах - входът при повечето музеи в областта струва колкото пакет цигари (от евтините). Всякакви конструктивни подробности и прочие, които съм споменал, по мое време се изучаваха по физика в 8-ми клас.
Всичко опира до желанието човек да се огледа, къде е попаднал и да научи нещо ново. В края на краищата дори и Рурската област е нещо повече от някогашна индустрия и дортмундска бира. Прочети отново втория коментар.
С кого в какви отношения да съм, решавам аз, а коментарът на Али си е точно по темата - разните минуси го потвърждават. Знам, кой стои зад въпросните никове, разписали се с дежурния минус.
@Али: още веднъж: снимките ми не са професионални. Просто за разлика от някои професионалигли и професионалигльовци тук, имам по-различно отношение и към фотографията като цяло, и към собствените си снимки.
Много любопитна информация,с която се запознавам за пръв път!
цитирайса да се осведомяване и разменяме инфо за всякакви неща. Всеки с интересите си, а за програмиране на пътуване - това е безценно.
Благодаря за поста!:)
цитирайБлагодаря за поста!:)