Постинг
22.05.2014 12:42 -
Есенни сувенири от Нюрбургринг
Колкото и да ми е противно, че дните стават все по-къси и нощите - студени, есента е любимият ми сезон. Не зная защо, не ми се и мисли. Просто е така. Дори и в меланхоличната нота да снимам последния старт на VLN-шампионата имаше нещо приятно. Още не мислех за предстоящото обратно броене на 150 дни (до началото на следващия сезон) или дългите зимни нощи. Както много съботи преди това, опаковах фототакъмите и се запътих към Ринга. Не подозирах, че ми предстои малка есенна изненада.
Nьrburgring или Burger King?
Юбилейният дизайн "125 години "Дънлоп"" през целия сезон радваше зрителите и фотографите, затова не изпуснах възможността да го снимам в последния му старт:
Спукана гума. Кофти тръпка, особено когато от боксовете те делят почти 5 километра:
Всички автомобили на Black Falcon Racing стартираха със специален дизайн на предния капак в памет Шон Едуардс - един от пилотите на отбора, спечелили 24-те часа на Нюрбургринг няколко месеца преди това и загинал на 15.10.2013:
Сбогом, Шон!
Един весел трик в спортната фотография - спускането не е толкова стръмно, но лекото завъртане на снимката може да усили динамиката. Разбира се, трикът е измислен от една изтъкната северна фотомекица. Без нея няма оправия :) :
Естествено, за такива трикове се иска малко усет. Тази снимка е завъртяна в противоположна посока в сравнение с предишната и е направена почти на същото място.
Ауди ТТ в двубой с R8:
Билборд сред айфелските гори. Весела работа. Още по-весело е, че рекламата е за състоялия се почти три месеца преди това старт на DTM. Още по-голям майтап е, че билбордът стоеше непромемен пет месеца след това:
Този Опел Манта е същинска легенда и винаги се радвам да го видя. Още повече се радвам, когато успявам да го хвана добре в кадър - адски е бърз!
Един от аварийните екипи. Основната задача на този джип е да изтегля до боксовете аварирали или леко катастрофирали автомобили:
За разлика от "Чероки"-то, което излиза често на пистата, белите Аудита служат като Safety Car и "служебни" автомобили на стюардите и/или дежурния лекар и появата им на пистата не означава нищо добро:
"Най-бързата фрикадела в целия свят" - така Клаус Абелен, притежателят (и пилот) на този тим нарича Поршето си. Тимът също е кръстен подходящо - Frikadelli Racing. Интересен хумор - в "нормалния" си живот Абелен е притежател на месопреработвателна фирма.
Двубой в края на сезона:
"Нормалните" 190Е отдавна са рядкост, състезателните - още по-голяма:
По-късният победител в старта:
Още веднъж R8:
Black Falcon:
И отново култовата Манта:
Не обичам цветовете на RTR (Race Union - Teichmann Racing) и докато не направих тази снимка, не се бях замислял, че ще ми липсват през зимата:
Race must go on:
Още веднъж "шареният" Z4:
"Последен старт за сезона" не означава "по-кротко" и следите от двубои или близки срещи с мантинелите го показват убедително:
Още един с леко поочукан спойлер:
Пет километра до боксовете:
Появата на E-Unit на пистата също не вещае нищо добро - тези автомобили разполагат с пожарогасителни системи, ножици за метал и друго оборудване, подходящо за гасене, охлаждане и отваряне на леко поомачкани консерви на четири колела:
Още веднъж...за последен път:
"Danke Marshals!" - благодарности към целия персонал по пистата. Повечето от постовете са доброволци, а заплащането - минимално или символично. Сигурен съм, че не един и двама са се зарадвали на това BMW.
След толкова много снимки от "Кладенчето" , смених позицията. Малко пипкаво за снимки, но затова пък ефектно:
Леко поочукана Toyota. Не само в България ремонтират по този начин:
Позицията точно след хълма става още по-ефектна, когато в кадър се окаже повече от един автомобил (и още повече - ако единият се опитва да изпревари...за съжаление последното се случва много рядко):
И още веднъж почти същата ситуация:
Към края на състезанието...прах и есенни листа. Не си дадох сметка, каква изразителна атмосфера придават тези детайли на снимките, доокато не "проявих" цялата серия:
Mercedes SLS в дуел с "любимото ми" BMW:
In Your Face:
По-късният победител по време на последната обиколка. Още пет километра до края на сезона:
Магазин за сувенири сред айфелските гори. След малко ще затвори до началото на следващия сезон. Дори вече да имах, си купих още една чаша за кафе:
Този импровизиран пилон от години стои на едно и също място. Туристи от цял свят, посещаващи "Кладенчето" понякога закичват родните си знамена.
Общ вид на "Кладенчето":
Засега - толкова. Няколко месеца почти не ми оставаше време за фотография и обработка на снимки...
Nьrburgring или Burger King?
Юбилейният дизайн "125 години "Дънлоп"" през целия сезон радваше зрителите и фотографите, затова не изпуснах възможността да го снимам в последния му старт:
Спукана гума. Кофти тръпка, особено когато от боксовете те делят почти 5 километра:
Всички автомобили на Black Falcon Racing стартираха със специален дизайн на предния капак в памет Шон Едуардс - един от пилотите на отбора, спечелили 24-те часа на Нюрбургринг няколко месеца преди това и загинал на 15.10.2013:
Сбогом, Шон!
Един весел трик в спортната фотография - спускането не е толкова стръмно, но лекото завъртане на снимката може да усили динамиката. Разбира се, трикът е измислен от една изтъкната северна фотомекица. Без нея няма оправия :) :
Естествено, за такива трикове се иска малко усет. Тази снимка е завъртяна в противоположна посока в сравнение с предишната и е направена почти на същото място.
Ауди ТТ в двубой с R8:
Билборд сред айфелските гори. Весела работа. Още по-весело е, че рекламата е за състоялия се почти три месеца преди това старт на DTM. Още по-голям майтап е, че билбордът стоеше непромемен пет месеца след това:
Този Опел Манта е същинска легенда и винаги се радвам да го видя. Още повече се радвам, когато успявам да го хвана добре в кадър - адски е бърз!
Един от аварийните екипи. Основната задача на този джип е да изтегля до боксовете аварирали или леко катастрофирали автомобили:
За разлика от "Чероки"-то, което излиза често на пистата, белите Аудита служат като Safety Car и "служебни" автомобили на стюардите и/или дежурния лекар и появата им на пистата не означава нищо добро:
"Най-бързата фрикадела в целия свят" - така Клаус Абелен, притежателят (и пилот) на този тим нарича Поршето си. Тимът също е кръстен подходящо - Frikadelli Racing. Интересен хумор - в "нормалния" си живот Абелен е притежател на месопреработвателна фирма.
Двубой в края на сезона:
"Нормалните" 190Е отдавна са рядкост, състезателните - още по-голяма:
По-късният победител в старта:
Още веднъж R8:
Black Falcon:
И отново култовата Манта:
Не обичам цветовете на RTR (Race Union - Teichmann Racing) и докато не направих тази снимка, не се бях замислял, че ще ми липсват през зимата:
Race must go on:
Още веднъж "шареният" Z4:
"Последен старт за сезона" не означава "по-кротко" и следите от двубои или близки срещи с мантинелите го показват убедително:
Още един с леко поочукан спойлер:
Пет километра до боксовете:
Появата на E-Unit на пистата също не вещае нищо добро - тези автомобили разполагат с пожарогасителни системи, ножици за метал и друго оборудване, подходящо за гасене, охлаждане и отваряне на леко поомачкани консерви на четири колела:
Още веднъж...за последен път:
"Danke Marshals!" - благодарности към целия персонал по пистата. Повечето от постовете са доброволци, а заплащането - минимално или символично. Сигурен съм, че не един и двама са се зарадвали на това BMW.
След толкова много снимки от "Кладенчето" , смених позицията. Малко пипкаво за снимки, но затова пък ефектно:
Леко поочукана Toyota. Не само в България ремонтират по този начин:
Позицията точно след хълма става още по-ефектна, когато в кадър се окаже повече от един автомобил (и още повече - ако единият се опитва да изпревари...за съжаление последното се случва много рядко):
И още веднъж почти същата ситуация:
Към края на състезанието...прах и есенни листа. Не си дадох сметка, каква изразителна атмосфера придават тези детайли на снимките, доокато не "проявих" цялата серия:
Mercedes SLS в дуел с "любимото ми" BMW:
In Your Face:
По-късният победител по време на последната обиколка. Още пет километра до края на сезона:
Магазин за сувенири сред айфелските гори. След малко ще затвори до началото на следващия сезон. Дори вече да имах, си купих още една чаша за кафе:
Този импровизиран пилон от години стои на едно и също място. Туристи от цял свят, посещаващи "Кладенчето" понякога закичват родните си знамена.
Общ вид на "Кладенчето":
Засега - толкова. Няколко месеца почти не ми оставаше време за фотография и обработка на снимки...
Тагове: