Отличният постинг на Величка ми напомни за една случка от студентските ми години, илюстрираща особено ясно българския мрънканизъм (т.е. склонността на българина към хленчене, оправдания и настройката, че все някой друг е виновен).

Беше есента на 2001, по това време бях студент в Кьолн, а успоредно със следването работех в анатомичния институт като демонстратор в курсовете. Работата се състои в това да помагаш (както теоретически, така и на практика) на студентите - в секционната зала си заедно с тях на масата, помагаш им при упражненията както в практиката (при препарирането), така и в теорията (т.е. с отговори, обяснения и всякаква друга помощ, която е извън обсега на лекциите). "Моите" студенти ги подготвях по-сериозно и не само по времето на упражненията, а преди колоквиуми обикновено ги изпитвах пробно и т.н.

Преди първия колоквиум в анатомичния курс веднъж се бяхме събрали в читалнята. Повечето студенти преди първия анатомичен колоквиум обикновено още не са се отървали от ученическата нагласа и се вълнуват много, затова след учебния материал и успоредно с него често им казвах, че не са длъжни да изкълват всичко, което пише в учебника и че няма смисъл нито в зубренето, нито в наизустяването на любимите въпроси на изпитващия. Обяснявах им и това, че някои изпитващи понякога имат навика да препитват абсолютно маловажни простотии и късането по причина незнаенето на такива простотии не е нито срамно, нито си струва да се впрягат.

Точно говорех със студентите си по тази тема, че във всезнайковството няма никакъв смисъл, когато изведнъж неканена-непитана се намеси една колежка-българка от съседната маса и каза, че това не било вярно и че студентите били длъжни да знаят всичко, което ги питат. На въпроса ми, важи ли това и за простотиите, отговорът бе едно съвсем сериозно изречено зубрашко: "ами като те пита, трябва да го знаеш".

Издразних се. Меко казано. По това време повечето българи, следващи медицина в Германия, се прехвърляха след 4 семестъра следване в България. Е, и аз съм изкарал 6 семестъра в София и знам, че в софийската катедра по анатомия в самото начало полагат усилия да ти избият зубрашкото "мислене" от главата. Затова я попитах, дали е следвала в София. Последва и дали е изкарала анатомичния курс там. Последва една смотолевица, че не била, че едва ли не професорите изнудвали студентите за подкуп и подобни глупости и че затова не била...с две думи - типичен български мрънканизъм, имащ в случая толкова общо с истината, колкото и лайното има общо с конфитюра.

Писна ми и и отговорих, че има ли човек желанието да се научи, не е от значение дали ще следва в София, в Кьолн или Тимбукту...отговорът бе убийственият аргумент: "Защото няма значение, затова сега си тук." Е, причините да следвам в Кьолн нямаха нищо общо с това, че ми се е искало "да се измъкна на Запад". Точно напротив, но това е друга тема.

По тази причина се ядосах не на шега и и отговорих, че в живота е важно човек да се хване в ръце и да направи нещо от себе си, иначе цял живот ще се държи за хуя си.

Отговорът ме разби. Въпросната колежка-сънародничка ме изгледа много странно, объркано и НАПЪЛНО СЕРИОЗНО смотолеви: "Ами аз като нямам хуй, какво да направя?".

Останах без думи. Не ми беше до смях, затова просто излязох пред входа да изпуша една цигара. Когато вкъщи разказах всичко на брат ми (по това време също студент в Германия), той се смя дълго. Положителният ефект от случката бе, че дълго време след това точно тези сънародници и сънароднички, с които не държах да имам контакт в университета, ме отбягваха по своя инициатива.

Което за мен си бе много добре.

минавам случайно, постингът е доста разяснителен, какво д а го коментирам...когато стане дума за въпросната госпожица, се хващам на моменти че споделям мнението Ви..но това е друга тема.Друго ми прави впечатление–сестра ми Ви е колежка...ама защо сте толкова цинични хората занимаващи се с медицина? Това някакъв вид професионално изкривяване ли е? Не искам да Ви нападам, боже опази...само констатирам. Лъве, а можете ли от време на време да бъдете и снизходителен с тая част на човечеството/женската/.Не всички са родени с привилегията д а могат да правят две неща едновременно,като да дъвчат дъвка и да ходят по тротоар... неумението няма да го описвам то с е подразбира. Поздрав от Бавария

Много по-лесно е да мрънкаш и недовлстваш, отколкото да си напрегнеш ума и волята и да намериш изход от трудна ситуация. Явно за доста хора мрънкането им замества посещението при психоаналитик.

Нямам коментар, ти да си жив и здрав!

Благодаря! Когато ми се случи, и аз нямах думи.

Бау-бау-бау... който няма какво да хване, да даде заявка.. :)))

Че свършиха ли теслите или всички са без дръжки?