Бях чувал за мястото и бях виждал снимки, преди да го посетя в един облачен следобед. Не е от местата, които човек ще намери в повечето туристически пътеводители на Белгия. С фотоапарат там човек се чувства неловко, но въпреки това е посещавано от фотолюбители. През един облачен следобед и аз се запътих натам.

Анри-Шапел (Henry-Chapelle) е едно от трите американски военни гробища на белгийска територия и едно от двете, в които са погребани войници, паднали през Втората световна война. Намира се във Валония, на шест километра западно от немската граница близо до "Триграничието" - мястото, където се срещат границите на Белгия, Холандия и Германия. Отворено е за посетители почти целогодишно от 9.00 до 17.00.

Създадено е като временно гробище през септември 1944 от персонала на Първа пехотна дивизия. Погребенията са основно на войници и офицери, загинали по време на настъплението на Първа американска армия през Септември 1944 и Битката при Издатината (Battle of the Bulge). След войната тленните останки на част от погребаните биват репатриирани от октомври 1947 година. След завъшване на репатриациите, гробището бива превърнато в постоянно и е посветено тържествено на 9ти юли 1960. Общият брой погребения е 7989, а самоличността на 454 остава неустановена и до ден днешен. На гробището се намират останките на трима, удостоени с Медал на честта (Medal of Honor) — висшето военно отличие в американската армия. Също така е единственото военно гробище в целия свят, където трима братя са погребани един до друг.

Не е чудно, че с фотоапарат на това място човек се чувства неловко и някак не на място. За капак на всичко посетих гробището през един следобед след особено гадно дежурство предната нощ. Когато потеглих, времето бе облачно и се надявах на по-чисто небе и по-добра светлина сто километра на запад. От надеждите не излезе нищо, но все пак направих някоя и друга снимка:


Този вид се разкрива пред всеки, минал през колонадата на входа. Статуята "Ангелът на мира" в центъра закрива разположеният в далечния край пилон с флага на САЩ. Някакси контрастът между белите кръстове и черният ангел ме впечатли:


Гробът на бригаден генерал Фредерик Касъл, един от тримата лауреати на Медал на честта. С отличието е удостоен посмъртно, след като остава зад щурвала на ударения си Б-17, печелейки време, за да може екипажът му да се спаси.


Докато Фредерик Касъл като бригаден генерал е с най-висок ранг сред погребаните в Анри-Шапел, Труман Кимбро е бил техник от инженерните войски. Удостоен е посмъртно с Медал на честта за минирането на тактически важен път ранен и под ожесточен обстрел:


Една от многото редици бели кръстове:


Един от малкото гробове, на които бяха положени цветя. Войник, загинал на Бъдни вечер:


Дървото още не се е разлистило, въпреки че е пролет. Има няколко такива сред редиците гробове. По някакъв странен начин това подхожда на такова място:


Входната колонада, гледана откъм гробището и отстрани. В единия и край е разположен малък музей, а в другия - параклис:


Под колонадата, гледайки към входа на параклиса. Звездите на тавана са общо 13 и символизират 13те щата, участвали в основаването на САЩ през 1776:


Засега - това. Както вече казах, светлината не бе подходяща за много от снимките, които исках да направя. Знам само едно - не бях там за последен път, колкото и неловко и не на място да се чувства човек с фотоапарат сред кръстовете.

И що бе,човек, пак искаш да ходиш там?Зад всеки кръст е един неодовършен живот.Толкова странно и нелепо!И ужасно стерилно изглежда всичко.

Браво за постинга!Поздрави!

Защото все по-малко остават хората, помнещи тези под кръстовете и посещаващи ги. И защото тези, които забравят историята, са осъдени да я преживеят наново.


Я виж ти. Когато едно място е чисто и поддържано, както се полага на един паметник, изглежда стерилно? Тук не мога да ти помогна, такова си е мястото.

А в случай че не ти харесва черно-бяла фотография в този стил - проблемът просто не е мой. Въпрос на вкус.

не мога да коментирам с името си и мисля,че е без значение.
Черно-бялата фотография има своите предимства,както е в случая.
Не си представям това място цветно,не би имало същото внушение.

Има достатъчно цветни снимки от същото място, включително и много добри. Как ще бъде предадена атмосферата, зависи от човека зад фотоапарата. Не мисля, че е въпрос на предимства.

Поздравления за изборът на черно бели снимки! Внушението е наистина по-силно.

мисля че за такова място което навява само тъжни мисли черно-бялата фотография е най удачна.

"Дървото още не се е разлистило, въпреки че е пролет. Има няколко такива сред редиците гробове. По някакъв странен начин това подхожда на такова място."
Уважавам много черно-бялата фотография.

лично на мен ми хареса най-много

черно-бяло си снимал, или са "обезцветени" допълнително?

чисто технически не съм наясно дали има разлика при дигиталната фотография

все пак лентата си е "истинската" черно-бяла фотография... (която никога не е 100% ЧБ, както дигиталната)

хубави снимки!

"Обезцветени" са.


Има. При обезцветяването може да бъде коригирана яркостта/нивото на отделни цветове и така да бъдат пипнати и контрастите, и "настроението" на снимката в детайл, нормално невъзможен при истинска черно-бяла фотография. Някои от снимките в серията са обработени точно по този начин.


И да, и не. Имам и филмов средноформатен (120 филм) фотоапарат, но рядко снимам с него. И едното, и другото си имат предимства и недостатъци. Филмите са с много по-голям контрастен диапазон от дигиталната фотография и зърнистостта на филма като ефект трудно може да бъде постигната на същото ниво с дигитални фотографии (е, има си трикове, но е малко пипкаво), затова пък възможностите при обработката на черно-бели снимки от цветен "дигитален негатив" са много повече.

... не си падам много по едит-а. ползвам пикаса - кроп, изправяне ако е нужно и авто-контраст

като човек, запалил се по това чудо фотографията в дигиталния век, извървявам обратния път... напоследък винаги с мен е един Canon EOS Rebel XSN - сравнително нов лентов СЛР + 50мм на 1.8, иначе съм горд притежател и на едно LOMO Fisheye 2 (австрийско)... имам и средноформатен Любител, но той чака момента да ми остане повече време за да се заема с него

Снимам само в RAW, така че дори и минимална обработка се превръща в задължителна. Разликата е същата между това, да си дадеш филмите в първото фотомагазинче или да ги проявяваш и да ги извадиш на хартия сам. С малко обработка при "проявяването" на RAW-файловете се получава много.

Иначе и аз съм така - започнах с EOS500D, чак след това си купих един средноформатен Kiev 60 и оборудване за домашна фотолаборатория. Приятният страничен ефект е, че с адаптер обективите за Kiev 60 (Pentacon Six-байонет) стават и за дигиталния фотоапарат. Иначе, в момента се оглеждам за запазен Canon AE-1.