Знам, че не съм нормален. Не всеки би изминал 60 километра път през снежна виелица и 20 минути катерене в снега за една-две снимки. Още по-весело става, когато температурата е повече от един-два градуса под нулата, а по върховете на хълмовете обикновено е доста ветровито. Докато сменях със замръзнали пръсти обективите и настройвах камерата, не само за секунда ми мина през главата, защо в това време не съм вкъщи на топло да си пия бирата. По-весело е от балансирането на по един обектив във всяка (замръзнала) ръка и опитите през треперенето да монтирам единия на фотоапарата и да прибера другия в чантата. Че при цялата операция никакви снежинки не се намърдаха върху сензора или огледалото на фотоапарата, си бе чист късмет. Ето ги и снимките:





Както още Ансел Адамс е отбелязал, "12 добри снимки в годината е превъзходен резултат". Сещах се за тези думи неведнъж, докато часове по-късно си пиех бирата на топло след цялото мръзнене. Един от най-великите фотографи на 20-и век се оказва прав и тук.

Снимките показват една от модерните забележителности на Рурската област - скулптурата с форма на миньорска лампа на върха на някогашния скалоотвал на мина "Райнпройсен". Самата мина е първата рурска мина на левия бряг на Рейн. Забойните работи по първите шахти започват през 1857, през 60-те години мината е включена в обединените мини "Валзум" и "Запад", с времето достига дълбочини над 800 метра. Заедно с въглищните пластове, в мините е добивана в по-малки количества каменна сол и оловна руда. Последните шахти биват затворени и запечатани през 1990, до този момент всякаква земна и скална маса бива трупана на отвала "Райнпройсен", образувайки с времето импозантен хълм, издигащ се над 70 метра над околната равнина.

След затварянето на повечето мини, като спомен остават шахтовите кули и огромните отвали. За разлика от България, където при такова развитие на нещата всичко се разграбва и разпродава, германците си почитат и историята, и културата. Бива ги да превръщат следите от някогашната индустрия в паметници на индустриалната култура. Въпреки че повечето общински каси в Рурската област са точно толкова на червено, както и пернишката, се намират пари. Някогашни миньори, прекарали дните си под земята, отделят от пенсиите си по някой-друг пфениг...ето как се оказва възможно и отвалите да бъдат превърнати в паркове и поддържани, и по върховете им да бъдат поставени всякакви паметници на минната индустрия. По този начин се появява и огромната миньорска лампа на снимките. Парите както за инсталирането и, така и за осветлението в тъмната половина на деня идват от дарения и от местната общинска каса.

Миньорската лампа е само един от примерите, как Рурската област бавно се превръща от основен елемент в индустриалната структура в жив паметник на индустриалната култура. Както подобните обекти, така и усилията на общините и доброволните организации да бъде запазен спомена и да бъде вплетен в съвременния образ на областта, не случайно печелят номинацията на цялата Рурска област за европейска столица на културата през 2010. Има защо.

От сравнението с българската "рурска област" - пернишко, ме боли. И в двата случая общинските каси са еднакво празни, а индустрията - само спомен. Но докато в Германия се намират и пари, и хора, и идеи какво да бъде направено, в България всеки гледа да докопа нещо, да се добере до файдицата, а някогашните миньори и металурзи им е много по-лесно да мрънкат и псуват и вместо да дадат пари за нещо смислено, основават някаква мъртвородена по замисъл ПУТКА, дупят се с раздрънкани голфове и жулят домашна шльокавица. Така май е най-лесно, като ги удари в главата, не им се налага да мислят, че май сами са се докарали на това дередже. Как да е, не ми е нито работата, нито задължението, да ги мисля. Кой каквото сам си направи...

Една седмица след голямото мръзнене се оказа, че си е струвало, точно както си струва и да дадеш пари за нещо по-смислено от раздрънкан голф или бидон джибри. Времето се стопли и снегът се стопи. При меката зима в района не изглежда вероятно нито заснеженият хълм, нито осветеното от нощния Дуисбург небе в снимката да се случат за втори път...

Снимките са се получили много добре!
Колкото до останалото, няма какво друго да кажа освен - Въпрос на манталитет и възпитание!

Уви, няма измъкване от тинята, не виждам никакви шансове, въпреки че все се надявам .... наистина е въпрос на манталитет.
Снимките са страхотни!

Браво за снимките и смелостта да ги направиш

Жалко, че тук нищо не се прави за запазване на малкото, което ни е останало.
За индустриални паметници - дума да не става. Достатъчно е да се пусне ГМО-населението "роми" и като термити опоскват всичко. Каквото не могат да отнесат го съсипват и правят неизползваемо.
Но пък за компенсация - никой нищо не може да им каже, защото за тях Европата дава пари (за да не ходят там).
Разбира се - не са само те. И нашите малоумници са същите. Помните ли Бъки Бомбата, заради който ни се смяха всички, дето разбраха как гръмна мавзолея? Представяте ли си египтяните сега да си гръмнат пирамидите...
Как да има ред и как да остане нещо за историята, като идиотите лудуват, а ние мрънкаме пред ТВ-тата и чакаме някой да ни реши проблемите...

снимки. А идеята немска за такъв паметник на миньорската лампа е нещо, което може да хрумне само на немския интелект и гений. Сигурен съм, че никъде в света на никой не му е хрумнали, да увековечи и уважи по този начин тежкият и опасен труд миньорите. Тяхното е доживотна война. Миньорът и семейството му никога не знае, не е сигурно, че отивайки на работа в мината бащата ще се върне жив и здрав.
Мините в Рурската област са били в основата на индустриялизацията на Германия, на прогреса на немската нация.
Чудо паметник и чудо снимки...Брависимо...