Много мъдри слова са трудни за разбиране. Смисълът, вложен от авторите, може да не бъде постигнат никога или след години четене, учене и добит опит. А понякога в добавка към трите е нужна и солидна доза късмет. Почти на всеки му е познато Алековото "и едните, и другите са маскари". Как да се разбират тези думи, какво да се прави с тях? Задънена улица. Маскари са, и толкова! Смисъл - никакъв.

Аз също мислех така. Бях подминал въпросните думи, без да се опитвам да търся в тях смисъл, но всеки път, когато ги виждах цитирани, нещо ме глождеше. Какво точно, не разбирах. Докато не ми проработи късметът така, че да проумея пътем как и защо на кьоравите пилци Господ им вие гнездата...

Наложи ми се да се пътувам за няколко дни до България. По празничен повод, за щастие. Самото пътуване с автомобил през половин Европа ми подейства като солидна доза "Антиносталгин". За Словения и Хърватско няма какво да се говори, но от видяното по пътя дори Сърбия изглежда по по-цивилизован начин в сравнение с България. Или е на път да се превърне в цивилизована държава. Пристигнах с не особено високо мнение за "отечеството" си (кавичките са съвсем преднамерени), а милите родни картинки и слушането на българско радио само потвърдиха това, което бях видял по пътя.

Имах достатъчно време за убиване. Защото съм тъп възпитан гаден екземпляр, си потърсих нещо за четене. И защото съм гаден екземпляр с претенции, вместо Дан Браун или някое сочно криминале, погледът ми се спря на една-две опърпани книжки, които бях прелиствал по времената, когато бях с 20 години по-млад и двойно по-глупав.

Ремарк. Прелистих отново и "Трима другари", и "Черният обелиск". Особено "Обелиска", и то внимателно. Струва си. Топли душата да се потопи човек в приключенията на  обикновени неудачници в най-неудачните времена на Ваймарската република, когато навън свири вятър, а "отечеството" ми е потънало в дълбините на една почти вечна и съвсем Ботевска политическа (и не само) зима.

Замислих се. С повечето германци по-лесно се говори за кристалната нощ, за кайзеровото време или за РАФ. Дори тези с интелектуално ниво много над средното по-лесно цитират по памет имената на министри и генерали от хитлерово или кайзерово време, но се замислят, стане ли въпрос за политици, творци или дори едри спекуланти от времената на Ваймарската република. По някакъв особен начин в германската култура това време е по-голямо бяло (или черно) петно от червените убийци на РАФ,  погромите на яките момчета в кафяви униформи и Бухенвалд. Защо ли...

Прозрението ме удари по главата като добре запратена тухла-четворка. Естествено, че не им се говори за това време. Срамни времена са за германците, и с право. Времена, в които дори нормални хора вместо да се хванат за злободневните проблеми и да се опитат да подобрят не само собственото си положение, са гледали не само със завист, но и с благоговение разни мазни спекуланти. Времена, в които голяма част от германската нация вместо да се хване да разчисти собствените си авгиеви обори, се пита, "кой ще ни оправи". Времена, в които след такава политическа зима, след оливането на съюзниците с Версайския договор и в условията на свирепа криза толкова много хора са се отказали не само да мислят, но и да направят нещо, за да подобрят нещата. Вместо това търсят, "кой да ги оправи". И го намират. Един такъв пламенен оратор, велик политик, ветеран от войната и ....неуспял "художник". Даже не германец, а австриец. С мустачки. Само той е великият, а другите и едните - маскари! Или и той е един такъв маскара, пусни го да пасе...

Нормално е, на германците да не им се говори за това време. Това е национален срам. Да си седиш в батака и да търсиш, кой да те оправи и да си повтаряш, че и едните, и другите са маскари, им докарва не само още по-голям батак, но и много по-голям срам. Също толкова лошо, колкото и да се вържеш на въдицата на един, който "ще ни оправи". Как Адолф Алоис Шикългрубер е "оправил" Германия, всички знаем. И това само защото "и едните, и другите..." или "всичките са маскари, ама ей тоя не е".

Разликата между германците и българите е не само една. Германците са си нямали Алеко да ги предупреди. Иначе биха си спомнили и не биха го допуснали. Затова им се налага да преживеят още една световна война, съюзнически простотии и унижение. А българите? Намерил се е човек години преди това да ги предупреди, да им удари един бая як шамар по народопсихологията, барем се освестят...ама тъпо племе, не отбира...

Не отбира и не разбира, че докато и едните, и другите са маскари, а сам нищо не правиш, точно маскарите си разиграват коня на воля. Не отбират, че докато маскаросваш всички други наред, май и всеки друг тебе те слага я при едните, я при другите, т.е. при маскарите. Още по-лошо - даже и да разбират, не им пука. Маскаросват наред, ама и на тях им се ще да са маскари. С пари. С влияние. С власт. Маскари, маскари, ама с пари. Дай ми на мене Солунската митница! И всеки българин се превръща в един малък (или по-голям) Големанов. Или в Бай Ганьо.

В това отношение германците са кутсузлии, а българите - късметлии. На Германия и се струпват на едно и натресената от Кайзер Вилхелм война, и Версайският договор, и Световната икономическа криза. Малко са умните глави като Ремарк, Хайнрих Ман и Стефан Цвайг, които ги подсещат, какво става. Освен това умните глави са възпитани. Не им удрят такъв шамар по народопсихологията, какъвто Алеко си е позволил с Бай Ганьо и маскарите. А българите? Нито са тъпи, нито са им се събрали толкова беди на главата. Ама се правят (или са) гьонсурати. Ти ги плюеш, те мислят, че дъжд вали. Алеко им удря шамари, Ст. Ц. Даскалов и Вазов също. Не отбират. Или не искат.

В сравнение с тях германците добре си научават урока. И до днес все още не са го забравили. Затова не маскаросват наред, а повечето първо премитат пред собствената си врата...

Бъркаш в дълбока рана.

Не мисля, че бъркам в рана. За същото нещо много преди мен и в много по-голяма дълбочина са писали и Алеко, и Иван Хаджийски, и много други.

„На българите не са им се струпали толкова беди на главата". Ми то като е що-годе удобно, защо да риташ?:) Големите уроци идват от големи шамари. Затова докато Германия и Япония са направили чудеса, ние сме си въртели гъза по вятъра и сме направили една доста прилична анархия с привидно легална власт. Сравнение - в Германия се гледа "през пръсти" на нелегална дейност като скуотване на ненаселени имоти, като хората в тях си държат евтини барчета и изхранват сума народ от своята си прослойка с обиране на изхвърлените от супермаркетите храни с "нетърговски" вид или срок на годност. Това е полезно за обществото – улиците не се пренаселват с бездомници, все още годните за употреба отпадъци се сортират без набиране на работна ръка, образува се привлекателна за туристите суб-култура и... всички са щастливи и доволни. А в България се гледа "през пръсти“ на организираната престъпност и се набира все по-голям брой полицейски персонал, печелещ основно от рушвети от "големите риби" (и не само), докато отчита дейност чрез мачкане на малките хорица. Накрая ВСИЧКИ са недоволни - както законопослушните граждани (няма ли закон в тая държава?!), така и "по-едрите" организирани престъпници (ей, писна ми да им давам пари на тия!), и малките непослушковци (него ще го вкарат в затвора за 1 грам трева, а гледай какво става наоколо, нищо не правят!), и големите "управници" (толкова пари се сдържах да не си прибера в джоба, а то какво стана!). Сори за дългия коментар, ама в страна, в която образователният ценз пада с всяка изминала година просто вече не търси литературата като определящо политиката звено:(

Много емоционално, но дали е реално?...
И аз се питах преди като гледах разни стари документални филми и германците на всичките изцепки на фюрера викат "Хайл, Хитлер!" Питах се тези хора луди ли са били, за да последват един вманиачен луд в идеята му за световно господство? Точно затова ги е срам и не искат да говорят за това, защото са повярвали и са били обсебени. Звучи странно, но не е.

Завършила съм Немския факултет към ТУ и там са ми преподавали немски професори по микро-, макро- икономика и международни икономически отношения - трима изключителни преподаватели. (Както и по повечето останали дисциплини са ми преподавали немски професори, но това е извън темата.) Това са най-добрите професори, които съм слушала. Имала съм възможност и при американски професори да слушам лекции, но немците бяха наистина по-добри. Та да се върнем към националсоциализма и какво е запленило немците по онова време в Хитлеровата риторика. Във всеки случай не е бил личният му чар или ораторското му майсторство. Предложил е на хората тогава и по специално на бизнеса макроикономически решения, които са били добре дошли за тях. Съжалявам, че за момента не мога да говоря съвсем конкретно за показателите и преместването на LM-kurve вследствие на взетите мерки, примерно, което все пак е крива (линия), а не курва. :) Така че показателите са чисто икономически, които са се превърнали в психологически. Когато на хората им се подобява битието вследствие на взети за момента икономически мерки, естествено, че ще викат "Хайл, Хитлер!" до посиняване! !!! Това е експозето накратко, ако те интересува дългата версия - направи допълнителни проучвания. Това все пак е предпоставката за победата на националсоциалистическата партия и за нейното управление. Не става дума за разпалването на Втората световна война.

Или накратко, по нашенски - интересът клати феса! Ако не ти харесва теорията, ще ти дам името на професора, който ми я преподаде! :)))

Направих малко допълнителни проучвания и си позволявам да не се съглася. Стабилизирането на немската икономика е факт още преди Хитлер - инфлацията е овладяна от Шахт и Щреземан още през 1923 и немската икономика си остава стабилна до "черния четвъртък", прекратяването на плащанията по плана "Доус" (Dawes), отхвърлянето на плана "Янг" чрез референдум през 1929. Идеята за отхвърляне на Версайския договор и спиране на всякакви репаративни плащания ("Freiheitsgesetz") съществува много преди Хитлер и самият референдум от 1929 година е както част от усилията да бъде реализирана, така и доказателство за настроенията, за които писах в поста. Естествено, дебатите и общественият интерес към въпроса изкарват на преден план всякакви националистически откачалки (не само бъдещият "Фюрер") и ги прави популярни. Какво по-добро за един популист...

Единствената заслуга на Хитлер е реализацията и години по-късно. Хитлер просто успява като диктатор там, където като демокрацията се е "провалила". Дали това е голяма заслуга - прецени сама.